В тия безработни времена, всеки се опитва да преживява някак. За мнозина от нас постоянната работа с трудов договор и съответстващите му осигуровки е мираж и разчитат на работа на парче. Обикновено такъв тип спорадични трудови взаимоотношения се официализират с граждански договор. Е, и на мен съвсем наскоро ми се наложи да подпиша за една инцидентно възникнала работа такъв и естествено това, което ме интересуваше при подписването му, в какъв размер и от какво естество са удръжките. И понеже се оказа, че доста хора нямат яснота по този въпрос – а аз вече го проучих в детайли, – реших днес да ви обясня в общи линии и най-вече популярно как точно стои положението.
Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че при този тип договори от получената сума се приспада определен процент за признати разходи – обикновено той е 25, но за определени групи може да бъде и по-висок. Второто – контрактът се сключва за определен период. И правилото общо взето е такова: ако за периода на действието си – да кажем примерно един месец – сумата, след като са приспаднати разходите в гореспоменатия размер, надвишава минималната работна заплата, трябва да внесете в хазната следните налози и осигуровки: плосък данък 10%, вноска за здравно и такава за социално осигуряване. Пример: споразумението е за м. октомври и е за 600 лева, изваждаме 25% – които в случая са 150 лв., сумата след изваждането е 450 лева, МРЗ е 310, следователно трябва да внесете авансово всичко гореизброено.
Втората възможност е: ако след приспадането сумата е под минималната работна заплата. Тогава подробностите около договора се описват в годишната ви данъчна декларация и плащате десетпроцентия данък, от който никой не може да се спаси :), и здравните осигуровки. На практика – в този случай не плащате социални.
Ами това е. Щях да завърша с думите, че се надявам да съм ви бил полезен, каквато е идеята на днешния ми материал. Но да бъдем искрени и да не сме излишно скромни – не се надявам, сигурен съм, че е така. 🙂