Забелязали ли сте, че обикновено най-жестоките обиди се извършват под прикритието на уж добри намерения, състрадание, съчувствие, съжаление и други такива приятни за ухото думички. И в живота със сигурност е така, но понеже там не сме само наблюдатели, а и участници, не винаги успяваме отчетливо да откроим подобни прояви. Затова ще дам пример от шоуто на ВИПовете, където същността на хората лъсва идеално. Пример – доста показателен за твърдението ми.
Мира Радева и Павел Чернев още в началото имаха остър конфликт на тема продажността на българските социолози. Който е чул разговора им и обвиненията, които й отправи бившият атакист, са наясно, че няма как Радева да прости такава искреност, макар да афишира прошката си. Прекалено префинен образ иска да си създаде социоложката в шоуто, за да рискува да го разруши с пряка обида или злобен коментар по посока на врага си. И какъв по-добър параван от лицемерното състрадание. В разговор със съквартирант тя каза следното за Чернев: Съжалявам го, няма си никого, майка му и баща му са починали, сестра му е в Америка, живее сам като куче. Хайде сега да видим, колко съжаляваш един човек и му съчувстваш, ако в подобен публичен формат, където не съществува понятието “казано на четири очи”, казваш по негов адрес нещо такова с ясното съзнание, че той вероятно някога ще чуе тези думи и ще го жегнат. Никак е отговорът. Подобни словесни маневри са двоен ход – първата му стъпка цели да те издигне в очите на зрителите, които трябва да те припознаят като един мек, добър и съпричастен човек. А втората, никой не може да ме убеди в противното – да клъвнеш по възможно най-болезнената тема и място човека, позволил си да каже някакви неща. Само че неща, които дават оценка за професионалния ти морал, а не констатират примерно колко е тихо в спалнята ти.