Здравей, Есен!

Posted on October 17, 2018

Есента е един от любимите ми сезони. Особено когато е изпълнена с много слънце и отсъстват типичните за нея дъждове и студ.

Обичам цветовете й, свежестта й, ароматите й…

Есента е времето, когато слънцето ни докосва нежно, а разходките са приятни и зареждащи с интересни събития из града и срещи със стари познайници, които да разкажат за преживяванията си през изминалото лято.

Есента е времето, в което изпадаме и в лека носталгична летаргия, която ни кара да се сгушим в обятията на любимия човек и да се наслаждаваме на домашния си уют. Прекрасни моменти, нали?

Мисля, че всеки сезон има с какво да ни очарова и трябва да му се наслаждаваме.

И една тематична песничка за финал 😉

Историята на моя живот

Posted on September 23, 2018

Колко пъти сте чували “Трябва да напиша книга с всичко, което ми се е случвало”. Хората продължават да си мислят, че техните проблеми са единствени и неповторими и хората биха се интересували от тях. И може би до някъде са прави. Ако вземем една средностатистическа общност от хора, винаги има някой за когото да се говори и да се обсъжда както поведението му, така и личния му живот и прочие.

Но в интерес на истината това, което повечето хора осъждат или коментират, са практики, които те самите правят. А в голяма степен, дори и в по-големи дози от хората, за които говорят.

Ние, мъжете, може да отричаме и да се правим, че сме над нещата, но също обичаме да коментираме поведението на другите. Разбира се повече на жените около нас, но като цяло – коментираме си.

Най-голямото ни забавление е да кажем на някоя от нашите познайници, какво е говорила друга за нея и после да гледаме женския “бой”, който ще се разиграе. Това си е основно наше забавление, което винаги ще ни поддържа интереса. Поне докато има кой да ни се връзва на акъла, разбира се 😉

Къде да прекарам почивката си?

Posted on August 02, 2018

Лятото е времето на големите ваканции и всеки се отправя с нетърпение към морето. Дали ще избере българското черноморие или някой гръцки курорт, това е въпрос на избор. Също въпрос на избор е дали ще предпочетем морето или планината. Разбира се, когато говорим за лято, някак автоматично съзнанието ни се отправя към плажната ивица и си се представяме как лежим на някой удобен шезлонг и пием мента със спрайт… Звучи прекрасно, нали?

Факт е, че лятото не може да не посетим морето дори само веднъж, а планината… тя за някои хора също е задължителна. Аз съм от тези хора. Мога да лежа на плажа, да влизам във водата да плувам, да пия ментичка и да се наслаждавам на спокойствието, но няма нищо по-зареждащо за мен от миговете сред природата, далеч от хора и проблеми. Дори в такива ситуации не изпитвам нужда да гледам телефона си или дори да си общувам с хората около мен.

Нямам необходимост да повтарям през пет минути “уау, колко е красиво”, а просто се наслаждавам на прекрасните гледки, свежият въздух и всичко, което ме заобикаля.

Това е истинска почивка за мен и не бих я заменил за който и да било курорт на морето.

Въпрос на вкус, предполагам…

Кални градини

Posted on June 20, 2018

Знаете ли какво всъщност представлява ланшафтната архитектура? Сигурно отговорът на този въпрос масово ще бъде “архитектура за паркове и градини”. И в голяма степен е точно това. Но тази професия има много по-голямо значение за градовете и силно урбанизираните населени места, отколкото предполагаме.

Една от основните задачи на ландшафтния архитект е да се запознае с въздушните течения, които преминават през града, за който ще проектира парк. Това е необходимо, за да може така да изгради проекта си и да избере локацията, на която да позиционира парка, за да може замърсените въздушни маси така да преминават през него и да се пречистват, благодарение на растителността, която също трябва да бъде съобразена с нивото на прахови частици във въздуха.

На практика се получава така, че ландшафтната архитектура е изключително важна за градовете. Въпреки това в България все още разбираме тази дейност като по-скоро разкрасителна за градовете, отколкото като нещо наложително. Продължава да съществува практиката в страната ни да се унищожават паркове и зелени площи, за да може да изникне следващия ултра модерен МОЛ или жилищен комплекс, без да се замисляме за това как унищожаваме белите дробове на градовете си, което неизбежно ще се отрази на здравословното ни състояние в бъдеще.

Горите и парковете ни продължават да се разглеждат като апетитни имоти, които само чакат да бъдат застроени, в интерес на някой “бизнесмен”, който иска да се облагодетелства. И разбира се в това няма нищо лошо. Лошото е когато му се позволява. Ако инвеститорите и бизнесмените гледат само личния си интерес и това да направят добро вложение, което ще им донесе значителни печалби – това е разбираемо. Управниците на градовете и държавата обаче са тези, които трябва да съблюдават за това, дали това няма да наруши екологичния баланс на целия град.

Бизнесмените не са специалисти и не можем да очакваме от тях да знаят, че ако се изсекат няколко десетки дървете, това ще повлияе на качеството на въздуха в целия град. Експертите обаче трябва да са на по-високите нива, а именно на местата, където се дават разрешителните за строеж и изсичане на горите.

И в един момент, в който бъде дадено разрешение да бъдат отсечени дървета, а обществеността се надигне да при падналия им вид и се установи, че всъщност на това място не трябва да се строи… остават калните градини, които продължават да ни напомнят за безкрайната ни човешка глупост, която усилено се старае да ни отдалечи от естествения ни хабитат.

Пролетта дойде – време е да стягаме раниците

Posted on May 19, 2018

Изключително много обичам да пътувам. Това ми носи такава огромна наслада, че е трудно да бъде описано с думи. С нетърпение очаквам да се разтопят зимните снегове и отново да стегна багажа за някоя красива местност в българските планини.

Това е едно от нещата, от които сигурно никога няма да се откажа и няма да ми омръзнат да правя. Чувството да се разхождаш сред тези величествени дървета и уникална природа е толкова зареждащо, че действа като наркотик. След всяко едно пътешествие тялото ми иска все повече и повече.

Обяснявам си тази зависимост, като завръщане у дома. Не трябва да забравяме, че хората сме животни. Макар да сме развили съзнанието си и мисълта си, да сме съумели да изградим селища, в които да пребиваваме и да създаваме семейства и отглеждаме децата си, на първо място ние си оставаме част от тази природа. А без да преувеличаваме, градовете, в които живеем, са вече значително откъснати от природата. Ето защо колкото повече време прекарваме откъснати от изкуствените и урбанизирани селища, които обитаваме, толкова по-добре и отпочинали започваме да се чувстваме.

Пробвали ли сте да отидете някъде, където няма покритие на мобилните оператори. Телефонът ви е напълно ненужна вещ, а въздухът е толкова чист, че главата ви започва да се върти в блажено опиянение? Случвало ви се е на такива места обонянието ви да се изостря и да се опитате да запомните всяка една прекрасна миризма която доловят вашите рецептори.

А България е благодатна на прекрасни места, със своите над 300 реки, прекрасни планини, които предлагат разнообразни пейзажи и трудност на разходката. Стига да имате желание и автомобил, можете да отидете до всяка една точка на страната и да се заредите за следващото дълго пребиваване в изкуствените и изтощаващи каменни гори.

Спортът като начин на живот

Posted on April 13, 2018

Всеки човек си има определени интереси, но не всеки избира да живее, съобразявайки се с тези интереси. Звучи малко наивно изказано по този начин, но нека да продължа. Обект на моите разсъждения днес са професионалните спортисти. Лично аз обичам много да спортувам. Груповите игри и и дори индивидуалните спортове винаги са ми доставяли огромно удоволствие, но никога не съм се занимавал със спорт професионално. Може би умишлено съм се стараел да оставя тази част от интересите си само за забавление и удоволствие. Защото когато нещо се превърне в задължение – нещата не винаги доставят удоволствие. Ето защо винаги са ми били много любопитни спортистите, за които това е ежедневие и професия. Питал съм се дали е имало моменти в ежедневието на професионалните спортисти, в които им е идвало да зарежат всичко и просто да се излежават на спокойствие вкъщи, без да е необходимо да скачат, клякат с щанги и прочие.

И отговорът на този въпрос е да! Всеки един професионален спортист, с когото съм говорил, ми е давал положителен отговор на този въпрос. Причините може да са много и разнообразни – от различните политики в спорта, до просто моментно състояние, породено от временно неразположение и т.н.

Но тези състояния отшумяват в момента, в който отново влязат в залата или излязат на терена. Защото истината е, че тези хора, които са се отдали на спорта, неистина обичат това, което правят. И напълно осъзнават, че то ще е до време. Няма да могат да продължат, като останалите хора, да упражняват професията си до 60-годишна възраст. Ето защо дават всичко възможно от себе си, за да постигнат най-добри резултати, с което трудът им ще бъде възнаграден. Това е тяхната работа, амбиция, живот. И със сигурност не е лесно да знаеш, че кариерата ти ще продължи най-много едно десетилетие.

Вие мислите ли, бихте могли да се справите с подобен тип работа и психическо напрежение?

Сериалите, които винаги ще обичам

Posted on March 19, 2018

Всяко поколение си има свои любими книги, песни, филми и разбира се – сериали. През последните години сериалите придобиха дори по-голяма популярност от пълнометражните филми. А създателите им стават все по-креативни в измислянето на завъртяни и интригуващи сюжети, които да държат зрителите в постоянно очакване на следващия епизод. Но има и такива, които колкото и време да минава – си остават любими за своите съвременници. Пример за такъв сериал е “Приятели”. Хумор, който се помни дълго време. За истинските фенове дори някои от изразите и ситуациите остават нарицателни и до днес. Със сигурност шестимата приятели са любимци на много хора по целия свят. И ще останат вечни първенци в нашата класация.

Със сигурност следващото ни предложение ще пробуди разнообразни настроения у вас. Става въпрос за “Ало Ало”. Това е сериал, който забавляваше мнозина с чудесния си английски сарказъм и ирония към Втората Световна война. Със сигурност мнозина от вас ще се сетят за малкия танк на лейтенант Грюбер, Грешната мадона с големите бомби, хеп Флик от Гестапо, Хелга, жриците на съпротивата и разбира се за Рене – плешивият, мустакат, леко закръглен съдържател на ресторантче, който неволно става участник във всички машинации, които замислят немците и съпротивата. Уникални персонажи и уникален хумор. Заслужава си да му се насладим още веднъж поне нали?

“Стъпка по стъпка” е любимото голямо семейство, което започна враждувайки, но се превърна в истинско сплотено семейство пред очите ни. Нежен семеен хумор, който всеки може да понесе, традиционна американска действителност и много интересни ситуации. Това са семейства Ламбард и Фостър, които заживяват под един покрив след като родителите им се влюбват страстно и сключват брак изключително бързо. Още една доза от тези забавни деца, няма да ни е излишна.

Със сигурност можем да продължим да изброяваме подобен тип сериали до безкрай. А това означава, че статията ще стане прекалено дълга някой да иска да я прочете. Ето защо ще сложим точката тук, но вие можете спокойно да споделяте в коментари вашите любими сериали, които винаги можете да гледате.

Очакваме ви!

Помощ от ЕОС Матрикс

Posted on February 06, 2018

Преди време реших, че не съм доволен от услугата на мобилния си оператор и прецених, че трябва да го сменя. Направих го малко преди да ми изтече договора. Проучих предложенията на останалите доставчици на мобилни услуги и се прехвърлих на един от тях с план, който ми пасваше много по-добре на потреблението и нуждите.

След около две години изведнъж ме потърсиха от колекторската агенция ЕОС Матрикс, които заявиха, че дължа на предходния си мобилен оператор немалка сума, защото съм имал някаква неплатена сметка при тях. Признавам си, че не бях особено любезен, когато обясних на служителя, че това не е възможно и че е станала някаква грешка. Човекът учудващо запази спокойствие и започна да ми обяснява, че всъщност това е било заради преждевременното ми прекъсване на договора, в резултат на което дължа една оставаща такса.

Идея си нямах, ама така става като не си чете човек договора. Ядосах се, то е ясно и започнах да се държа още по-троснато. Но служителят на фирмата запази добрия тон и се опита да ми обясни, че това е задължение, което трябва да се покрие  и дали от тяхната фирма, или от самия оператор, ще продължат да ме търсят, защото сумата е дължима по договор.

Като ми мина малко, започнах да се вслушвам малко повече в това, което ми обясняваше служителя, а на финала на разговора вече бях тръгнал да си плащам задължението. Всичко, което ми казваше човекът звучеше съвсем смислено и изключително в мой интерес – най-малкото, не исках да се водя „длъжник“ и да ме търсят по такива поводи. Да, със сигурност работата му е да събере задължения за клиента на компанията, в която работи, но в никакъв случай не ме накара да се почувствам унизен, притиснат, принуден или притеснен от телефонното обаждане. Даже накрая бях благодарен, че си направиха труда да ме информират за последиците и вариантите, които имам.

След като се прибрах вечерта, все още впечатлен от коректното отношение, проучих фирмата ЕОС Матрикс. Разбрах, че  те са на българския пазар от 2002 година, а през 2005-а е станала част EOS Group (международна финансова група с централа в Хамбург). Компанията предлага услуги по събиране на вземания, като прилага международно приети добри практики и няма нищо общо с всеобщата представа на хората за колекторски агенции тип „мутри“.

После, когато разказах на приятелката си за случката и фирмата, а тя с огромно за мен учудване ми разказа, че майка й имала почти същата случка преди години с ЕОС Матрикс.

Защо празниците са толкова важни

Posted on December 22, 2017

Неусетно се търколи още една година и дойде време отново да слагаме коледната украса, да редим трапезите, да подготвяме подаръците за близките и да видим с тях, разбира се. Краят на годината е времето за равносметки и може би за това да обърнем повече внимание на близките си и по един или друг начин да им се реваншираме за това, че не сме намерили достатъчно време за тях през годината.

Комерсиалността на празниците със сигурност измества фокуса им и много хора се съсредоточават в това какви подаръци ще подарим или получим и не се замисляме, че по-важното е с кого ще прекараме празниците.

Онези сладки моменти, когато се събирате с най-близките си роднини и приятели, споделяте вкусна вечеря, както и правите своята собствена равносметка за изминалата година, като я споделяте с тези хора, които най-вероятно са били свидетели на повечето неща, които сте преживели.

Безценно е да се посмеете още веднъж на провалите си и да се похвалите с успехите си, да споделите плановете си за бъдещето и чуете някоя и друга от вечните истории на роднините ви. Които са толкова забавни, че можете да ги слушате винаги и по всяко време.

Наслаждавайте се на топлината и прекараното време с роднините си. За съжаление всички знаем, че те са най-пренебрегваните хора в обкръжението ни и празниците са времето, когато можем пълноценно да се насладим на тяхната компания.

Любовта на домашните любимци

Posted on November 13, 2017

Кучетата се известни като най-добрите приятели на хората. Това приятелство обаче води своето начало може би още от времето, когато първобитните ни предци са започнали да ловуват. Тъй като борбата за оцеляване е била още по-жестока, достатъчно добре развития интелект на кучетата им е позволил да разберат, че хората ще им осигуряват храна ако те от своя страна ги предупреждават за наближаваща опасност и ги пазят.

Хората пък са разбрали, че ако започнат да се грижат за едно куче, то ще им бъде верен помощник както в лова, така и и в живото, като ги предпазва от всичко, от което може. Ето така се заформя една междувидова дружба, продължаваща и до днес и толкова дълбоко залегнала в бита и съзнанието както на хората, така и на кучетата, че дори не можем да си представим животът да съществува без приятелството между хората и кучетата.

Разбира се като всяко едно приятелство в природата и това е възникнало и се крепи на базата на взаимната изгода. Колкото и да се опитват някои хора да се изкарат безкористни и състрадателни, основната причина за взимането на куче дори в днешно време, когато нямаме особена нужда от помощ при лова, е това, че ни кара да се чувстваме добре. Че ни развеселява, раздвижва, сладко е и ни харесва да го галим. Обичаме да знаем, че има някакво живо същество, което ще ни чака и ни е предано. А то ни е предано, защото му осигуряваме храна, топлина и покрив над главата.

С котките нещата седят по малко по-различен начин. Хората са започнали да се грижат за котките на първо място, защото те прогонват всякакви видове гризачи от градините, включително мишки, плъхове и т.н. Също така в днешно време те са изключително сладички същества, които привличат именно с това. Своенравнят им характер, от своя страна отблъсква много голяма част от хората, които искат да си вземат домашен любимец. Все пак арогантната човешка натура не може да приеме, че ще има същество, което няма да ни се подчинява и ще гледа първо себе си преди да застане в божествено благоговение пред нашата добрина, да й осигурим храна и покрив над главата.

Разбира се, котките са едни от най-хитрите същества и често идват при нас хората, за да ни разтопят с очарованието си, гальовността си и сладкото си си мъркане.

А вие какво животинче бихте си взели за домашен любимец? Куче, коте или нещо друго?