Човекът и адреналина

Posted on March 02, 2019

Имам някаква наркотична зависимост в това да искаме да усещаме адреналина в тялото си. Всъщност без да знам каквито и да е подробности по темата, само ще спомена, че лекарите са си го казали, че това си е пристрастяващо.

Може би това е причината много хора да искат да си доставят адреналин, правейки невъзможни изпълнения със своите скейтбордове.

В случая говоря по-специфично за скейтборд, но хората повишават адреналина си по всякакви начини, подлагайки телата си на скорост, височини, и какво ли още не. Само и само да се докоснат още веднъж до онова неземно усещане, което ги кара да летят.

Какво ще кажете за едно екстремно спускане?

Posted on February 15, 2019

Много обичам зимните спортове. Обичам да карам ски и сноуборд, да наблюдавам как някой друг кара ски и сноуборд. Въобще забавлявам се зимата и честно казано нямам търпение да падне снегът по пистите, за да мога да отида и да практикувам. Единственото малко неприятно нещо е, че това е сезонен спорт и не може да се практикува по всяко време на годината. Да вярно е, че има изкуствен сняг и прочие, но всеки, който поне малко разбира от този спорт ще ви каже, че усещането е съвсем различно. Пък и представете си на 40 градуса да обуете обувките за ски или сноуборд и да се спускате по склоновете на планините.

Все пак през лятото и пролетта, планината има съвсем различно очарование, което е свързано с друг вид спортове. Може би катерене или колоездене. Не знам, не съм пробвал, честно казано, но защо пък не.

Да се върнем на ските и борда – ето сега ще ви предложа да гледате едно наистина много впечатляващо видео на екстремно спускане.

Силата на духа – Орлин Алексиев, участието в управлението на София и рали Дакар

Posted on February 08, 2019

Хората и техните интереси винаги са ми били особено интересни. Особено когато има такива личности като Орлин Алексиев, които съчетават сериозни професии с много отговорности, а в същото време впечатляват с личните си интереси и хобита и дори постигат завидни резултати в тях.

Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет от 2007-а година. Той има юридическо и икономическо образование и е защитил докторантура по икономика и управление. Председател е на Постоянната комисия по финанси и бюджет и е член на Постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет. От 2011-а година е председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ).

СОПФ е агенция, която разпределя средствата, които са постъпили в следствие на продажба на общинско имущество. Фондът подпомага финансово стратегии, цели и програми на Столичния общински съвет и Столична община, които допринасят за подобряването на облика на София. В това число проекти, свързани с построяването на нови и ремонтирането на вече съществуващи детски заведения и училища, спортни площадки, физкултурни салони, зони за отдих и почивка на открито и подобряването на еко системата в града. Чрез Фонда се финансират ремонти в здравните заведения в София, както и подобряването на електронното управление и видеонаблюдението на града. И това са само малка част от проектите и програмите, които се финансират със средства от СОПФ.

Както става ясно, отговорностите на Орлин Алексиев са големи и с голямо значение за цялата столица. А фактът, че е българинът, записал най-добро класиране на рали Дакар до момента, го прави още по-интересен като личност.

Рали Дакар е едно от най-популярните многодневни офроуд състезания. Първото издание е проведено през 1979-а година от Париж до Дакар, а стартът му е даден на 26 декември 1978-а. Създател на ралито е Тиери Сабен, който година по-рано се губи с мотора си в либийската пустиня. Това го провокира да организира подобно рали, в което участниците ще трябва да преодоляват пясъчни дюни, кал, камъни и други пресечени местности.

За първи път Орлин Алексиев се явява на рали Дакар през 2013-а година, когато със съотборника си Пламен Николов с автомобил BMW X1 Proto постигат най-доброто класиране за България в този спорт до момента – 17-о място в класа и 61-во в генералното класиране.  Следващата година Орлин Алексиев се явява отново, този път с автомобил Fiat Freemont, но проблем с качеството на горивото не му позволява да завърши успешно.

Аз геймърът!

Posted on January 09, 2019

Когато говорим за компютърни игри  и хора, които обичат да играят на тях, със сигурност има и много по-зарибени от мен. Но аз ще представя моята страна на нещата. Със сигурност, когато достигнете някаква определена възраст, хората си мислят, че трябва да престанете да играете на компютърни игри да влезете в сериозния живот. Под сериозен, те най-вероятно разбират това да създадете дом, семейство, деца. И разбира се тези неща вървят с много ангажименти. Но това не означава, че не можете да намирате време и за себе си и за нещата, които обичате да правите.

Това важи с пълна сила и за жените, разбира се, защото съм сигурен, че веднага ще се появят много жени, които ще кажат, че им е лесно на мъжете когато имат деца, защото не се занимават по цял ден с тях.

Еми, аз лично бих спорил много на тази тема, но не е това целта на днешната статия.

За мен играенето на игри на компютъра си е почивка, забавление, време за мен самия. Така забравям за проблемите в работата, а в същото време държа мозъка активен и буден, без да се предам на умората и по този начин да залинее.

Именно това харесвам на игрите, защото те хе доставят удоволствие и отключват ендорфин и допамин в мозъка, го държат и доста активен и свеж. На практика това си е една доста сериозна тренировка на мозъка.

Ето защо играенето на игри е полезно. 😉

 

Професия мечтател

Posted on December 02, 2018

Вчера гледах един студентски документален филм, в който се разказваше за едно момче, болно от някакъв вид дегенеративно заболяване, засягащо състоянието на мускулите. Звучи тежко и тъжно, но това, което ме впечатли във филма, беше от една режисьорският поглед на темата, от друга самото момче, което притежаваше невероятна сила на духа и хиляди мечти, които по един или друг начин сбъдна.

И ако още не сте се отказали да четете, ще започна да разказвам от самото начало. Става въпрос за 30-годишния Николай, който е почти напълно обездвижен. Семейството му, благодарение на дарители, са успели да му осигурят медицинско легло, апарат, благодарение на който той да диша, защото не може самостоятелно и специална количка, с която той да излиза навън. Във филма, майка му споменаваше, че той самостоятелно може да си движи само пръста, благодарение на което движи мишката, пише в социалните медии и прочие.

Така благодарение на чудото на социалните медии, Николай започва да сбъдва една след друга своите мечти. Като голям почитател на футболния клуб ЦСКА момчето получава своята количка и достъп до стадиона, където се радва с всички футболисти и привърженици. Следва среща с Кубрат Пулев, празничен концерт в Калофер (родният му град) и полет с хеликоптер.

Позитивен, вдъхновяващ и истински. Това беше филм за силата на един човешки дух, прикован в “дефектно” тяло. И включително и роднините му бяха изключително позитивни, независимо, че най-вероятно животът им никак не е лек.

 

Когато жена ми е по-добра от мен

Posted on November 07, 2018

Добре, може да ме наречете патриархат или нещо по-обидно, но това са си моите възгледи за нещата и живота. Може би са грешни, може би са правилни, но това ме е водило в живота и най-вероятно ще продължава и за напред.

Жена ми е по-добра от мен на мини футбол или казано по нашенски – джага. Това направо може да ме побърка, тъй като аз като мъж със самочувствие мисля, че спортовете би трябвало да са приоритет на мъжете.

Преди да ме нападате, позволете да се обоснова. И не ме отритвайте веднага като женомразец и ксенофоб. За мен жената е велико създание. Тя е умна силна и надарена с една уникална способност – да износи и да роди моето дете. Това е дар и със сигурност ме кара да се чувствам възхитен. Но това означава, че след като жената е създадена да ни дари с поколение, по-силна е емоционално, психически и физически (да издържа на болка), то ние мъжете сме създадени за това да я пазим. Да пазим нея и детето си от вредители, недоброжелатели, когато тя е ангажирана в износването и отглеждането на нашето дете.

Разбира се, говоря за някакъв много далечен първобитно-общинен строй. Привнесени тези инстинкти (защото за мен това са си инстинкти) в днешно време, мъжете се стараят да бъдат все по-добри и по-добри във всичко, което изисква умения, концентрация, динамика, сила. С други думи – спорт. Е може да не е всеки, но все пак.

Когато жената е по-добра от мъжа в даден вид спорт, това определено се отразява на егото му.

За това, мили дами, позволете на мъжете си да ви побеждават на различни видове игри. Много добре ще се чувстват след това 😉

Здравей, Есен!

Posted on October 17, 2018

Есента е един от любимите ми сезони. Особено когато е изпълнена с много слънце и отсъстват типичните за нея дъждове и студ.

Обичам цветовете й, свежестта й, ароматите й…

Есента е времето, когато слънцето ни докосва нежно, а разходките са приятни и зареждащи с интересни събития из града и срещи със стари познайници, които да разкажат за преживяванията си през изминалото лято.

Есента е времето, в което изпадаме и в лека носталгична летаргия, която ни кара да се сгушим в обятията на любимия човек и да се наслаждаваме на домашния си уют. Прекрасни моменти, нали?

Мисля, че всеки сезон има с какво да ни очарова и трябва да му се наслаждаваме.

И една тематична песничка за финал 😉

Историята на моя живот

Posted on September 23, 2018

Колко пъти сте чували “Трябва да напиша книга с всичко, което ми се е случвало”. Хората продължават да си мислят, че техните проблеми са единствени и неповторими и хората биха се интересували от тях. И може би до някъде са прави. Ако вземем една средностатистическа общност от хора, винаги има някой за когото да се говори и да се обсъжда както поведението му, така и личния му живот и прочие.

Но в интерес на истината това, което повечето хора осъждат или коментират, са практики, които те самите правят. А в голяма степен, дори и в по-големи дози от хората, за които говорят.

Ние, мъжете, може да отричаме и да се правим, че сме над нещата, но също обичаме да коментираме поведението на другите. Разбира се повече на жените около нас, но като цяло – коментираме си.

Най-голямото ни забавление е да кажем на някоя от нашите познайници, какво е говорила друга за нея и после да гледаме женския “бой”, който ще се разиграе. Това си е основно наше забавление, което винаги ще ни поддържа интереса. Поне докато има кой да ни се връзва на акъла, разбира се 😉

Къде да прекарам почивката си?

Posted on August 02, 2018

Лятото е времето на големите ваканции и всеки се отправя с нетърпение към морето. Дали ще избере българското черноморие или някой гръцки курорт, това е въпрос на избор. Също въпрос на избор е дали ще предпочетем морето или планината. Разбира се, когато говорим за лято, някак автоматично съзнанието ни се отправя към плажната ивица и си се представяме как лежим на някой удобен шезлонг и пием мента със спрайт… Звучи прекрасно, нали?

Факт е, че лятото не може да не посетим морето дори само веднъж, а планината… тя за някои хора също е задължителна. Аз съм от тези хора. Мога да лежа на плажа, да влизам във водата да плувам, да пия ментичка и да се наслаждавам на спокойствието, но няма нищо по-зареждащо за мен от миговете сред природата, далеч от хора и проблеми. Дори в такива ситуации не изпитвам нужда да гледам телефона си или дори да си общувам с хората около мен.

Нямам необходимост да повтарям през пет минути “уау, колко е красиво”, а просто се наслаждавам на прекрасните гледки, свежият въздух и всичко, което ме заобикаля.

Това е истинска почивка за мен и не бих я заменил за който и да било курорт на морето.

Въпрос на вкус, предполагам…

Кални градини

Posted on June 20, 2018

Знаете ли какво всъщност представлява ланшафтната архитектура? Сигурно отговорът на този въпрос масово ще бъде “архитектура за паркове и градини”. И в голяма степен е точно това. Но тази професия има много по-голямо значение за градовете и силно урбанизираните населени места, отколкото предполагаме.

Една от основните задачи на ландшафтния архитект е да се запознае с въздушните течения, които преминават през града, за който ще проектира парк. Това е необходимо, за да може така да изгради проекта си и да избере локацията, на която да позиционира парка, за да може замърсените въздушни маси така да преминават през него и да се пречистват, благодарение на растителността, която също трябва да бъде съобразена с нивото на прахови частици във въздуха.

На практика се получава така, че ландшафтната архитектура е изключително важна за градовете. Въпреки това в България все още разбираме тази дейност като по-скоро разкрасителна за градовете, отколкото като нещо наложително. Продължава да съществува практиката в страната ни да се унищожават паркове и зелени площи, за да може да изникне следващия ултра модерен МОЛ или жилищен комплекс, без да се замисляме за това как унищожаваме белите дробове на градовете си, което неизбежно ще се отрази на здравословното ни състояние в бъдеще.

Горите и парковете ни продължават да се разглеждат като апетитни имоти, които само чакат да бъдат застроени, в интерес на някой “бизнесмен”, който иска да се облагодетелства. И разбира се в това няма нищо лошо. Лошото е когато му се позволява. Ако инвеститорите и бизнесмените гледат само личния си интерес и това да направят добро вложение, което ще им донесе значителни печалби – това е разбираемо. Управниците на градовете и държавата обаче са тези, които трябва да съблюдават за това, дали това няма да наруши екологичния баланс на целия град.

Бизнесмените не са специалисти и не можем да очакваме от тях да знаят, че ако се изсекат няколко десетки дървете, това ще повлияе на качеството на въздуха в целия град. Експертите обаче трябва да са на по-високите нива, а именно на местата, където се дават разрешителните за строеж и изсичане на горите.

И в един момент, в който бъде дадено разрешение да бъдат отсечени дървета, а обществеността се надигне да при падналия им вид и се установи, че всъщност на това място не трябва да се строи… остават калните градини, които продължават да ни напомнят за безкрайната ни човешка глупост, която усилено се старае да ни отдалечи от естествения ни хабитат.