Много хора може и да не са съгласни с това твърдение, но нека първо изложа моята гледна точка, а после ще приемам критики за нея. 😀
Винаги съм смятал, че уважението се печели. Не се дава по право или поради някакви изкривени обществени норми, а истински се заслужава с поведение, знания, умения, отношение и прочие. Въпреки това, не съм съгласен с твърдението, че ако не уважаваш някого, трябва да се държиш зле с него или да му правиш мръсно. Напротив. Хората трябва да се отнасяме с останалите по начина, по който ние сме възпитани, а не по начина, по който те ни провокират да се държим.
Да вземем например отношенията между работодател и работник. Работникът е длъжен да спазва правилникът за вътрешния ред, да изпълнява съвестно задълженията си, за което му се плаща договорено възнаграждение. Но също така работодателят е длъжен да е коректен, да не забавя заплати, да предлага увеличения, да изплаща пълните осигуровки на служителя си и да му осигурява нормална среда за работа (температура на помещенията, санитарен възел и прочие).
Когато обаче работодателят си позволи да те унижи публично пред колегите ти, да прави дребнави забележки и меко казано да се държи непочтително, тогава няма защо да бъде уважаван. А ако не си е спазил и предварителните ви уговорки – положението вече става недопустимо.
Тогава мислите ли, че този човек, чиято заплата изкарвате вие със знанията и уменията си заслужава вашето уважение само защото ви е работодател? Моят отговор е “не”. Никой подобен човек не заслужава вашето уважение.