В блога си обичам да ви споделям разнообразни истории. Може би често започвам така текстовете си, защото просто нямат нищо общо с предходните. Или поне аз не намирам плавния преход. Просто искам да ви напиша толкова много неща, че не мога да реша кое да е преди другото. Затова пък смятам, че именно различното прави това лично пространство интригуващо.
След въведението и леко хвалебствие на мен самия, ще продължа и с днешната тема. Вдъхновението ми за нея дойде от кръщелника ми, който е роден на 29 февруари. 2022 не е високосна година и сигурно се чудите защо пък ви пиша за липсваща дата. А обяснението е свързано с празнуването на рождения му ден, който всяка година предизвиква спорове.
Вие как мислите – кога трябва да празнуваш рождения си ден, ако датата липсва в календара? Майката на момчето твърди, че празненствата трябва да са на 1-ви март, защото погледнато реално е след отсъстващия 29 февруари. Нейното твърдение се осланя на стара народна поверя, според която не е на хубаво да празнуваш предварително.
Другият лагер от групата пък е на мнение, че рожденият ден трябва да се отбележи на 28 февруари, защото в невисокосна година е последният ден от месеца. В тяхна подкрепа дори Facebook изпраща напомняме за поздравление на тази дата. Явно и технологиите се водят по логиката, че липсващият ден се замества и с последния логичен.
Всички тези факти предизвикват голямо объркване. Детето обаче не е се смущава от тях, а даже напротив – извлича си много голям позитив. Кръщелникът ми няма претенция на кой от двата дни ще празнува, защото и в двата получава поздравления и подаръци. По този начин, когато 4 години липсва неговата дата, има празник цели два дни. Май не е толкова лошо да си роден на липсваща дата.