От заглавието може би се досещате, че не става въпрос за някое житейско просветление, а по-скоро за нещо комерсиално. Като например телевизионно предаване. Днес ще коментирам „Маскираният певец“, участниците и изобщо цялата идея на подобен тип формат.
За първи път в българската телевизия предаването се появи точно по време на пандемията. Уж периодът бе изключително благоприятен, защото повечето хора си бяха у дома и нямаха изобилие от възможности за вършене. Въпреки че и аз не бях изключение, „Маскиранията певец“ не успя да ме грабне и с огромно нежелание стоях в стаята, когато останалите членове на семейството искаха да го гледат.
Затова и нямах големи очаквания, когато разбрах, че втори сезон се появява толкова скоро. Като цялото самата идея ми се струва като заемка от известните американски реклами, и в частност тези за цигари, които присъстват в маркетинг учебниците. Чрез липсата на информация те се опитват да предизвикат интерес и съответна да станат по-разпознаваеми.
Все пак оставих предубежденията си настрана и реших да се пробвам повторно да гледам пръдването. Дали защото вече ситуацията бе различна, дали заради водещите, или самите участници, не знам, но този път ми се стори наистина интригуващо. Дори имах тефтер, в който записвах улики и предположения. За мое щастие участниците се оказаха голяма загадка и имаше интрига.
Финалът беше наистина силен, не само вокално и актьорски, но и цялостно. За някои от имената се бях досетил, но маската на Баба Яга остана мистерия до самия край. Поздравления! Аз наистина останах с приятно усещане от този формат. Надявам се, че следващата есен отново ще ни изненадат и дано тогава не ни се налага по задължение да ги гледаме.