Нима четенето на книги е лошо нещо? Не е, стига обаче да си подбереш правилната литература. Водещи трябва да са не само интересите, но и достоверността на написаното. А какво се случва, когато написаното е в противовес на твоите схващания, трябва ли да спреш с четенето? Тази дискусия проведохме с моите приятели относно творчеството на автора Васил Лазаров.
От моя личен опит мога да кажа, че книгите му са увлекателни. Историята, действието, кулминацията, развръзките – определено писателят проявява майсторство. Не мога да заявя обаче, че си ми най-любимите четива на света. Въпреки това като всяка литературна творба – доста научих от тях и ми бяха полезни, особено с историята между двете световни войни.
Проблемът на моите приятели, ако мога изобщо да го нарека по този начин, е свързан с определен мотив в произведенията на Лазаров. Това е християнството. Сигурен съм, че ако отворите и други ревюта, писани за автора, рецензентите ще са обърнали внимание точно на него. И тъй като за някои религията е прекалено преекспонирана и акцентирана, то се достигна до въпроса дали трябва да продължим да четем книгите на Васил Лазаров?
Позицията ми по този конкретен казус, но и като цяло по подобни, е категорична. Убеждението на автора по определен мотив като религия, мисия, добро, лошо, не е причина да отречеш него или цялото му авторство. Трябва да се вземат под внимание редица фактори като литературна стойност и достоверност. А при горепосочения автор със сигурност те присъстват.
Всъщност точно такива четива, които са тотална противоположност на интересите ни, ни провокират да мислим и да разсъждаваме. Може да не сме съгласни с тях, но е важно, че е протекла мисъл, има анализ. Обосновавайки се, ние вече сме изградили критично мислене. А това е най-доброто състояние, до което може да ни доведе едно четиво. Затова да – трябва да четем и това, което не ни е по вкуса.