Преди няколко лета се запознахме с двойка женени руснаци на българското Черноморие. Доста приятни хора, с които станахме приятели и започнахме да поддържаме връзка. Те ни поканиха да им гостуваме в Русия и по-точно град Тюмен. Аз лично не бях чувал нищо за него, но щом ни се предостави възможност да попътуваме, с жена ми веднага се съгласихме.
Първо, те трябваше да ни уредят покана, после ние да кандидатстваме за виза. Дълга и широка. Получихме си визите и веднага си резервирахме полет. За съжаление, нямаше директен полет дотам и трябваше да се прекачваме в Москва. Така и направихме. Двупосочният билет излезе около 700 лв. на човек. Там нашите приятели ни посрещнаха.
Самата тюменска област побира 13 Българии. Води се доста богата поради добива на нефт. Градът е огромен и в момента кипи бурно строителство на жилищни блокове. Центърът е модерен – има си бутици, паркове, красива крайбрежна улица. Това, което ми направи впечатление е, че църквите са доста пищни и се забелязват отдалеч. Хората там са истински вярващи. Между другото, когато там се стъмни не става толкова тъмно, колкото тук, а едно сумрачно. Дори дните да са много топли, нощите са си доста студени. Забравих да спомена, че се намира в Сибир, затова хора като нас трябва да ходят в най-топлото лято (юли-август).
Що се отнася до руснаците като хора – те са топли и те приемат като свой. Когато си ходят на гости, гостът не чака да му сервират, а помага на домакина. Дори ме питаха дали е вярно, че в България преди да отидеш на гости трябва да предупредиш по телефона. На тях това им беше много странно, защото те винаги са готови да посрещат гости с черен чай и пряники (вид местни сладки). Навремето и при нас е било така, съседите са били сплотени помежду си, но сега дори не се познават и живеят доста затворено.
Ходихме напред-назад по разни роднини на нашите приятели. Така изцяло успяха да ни въведат в техния свят. Пътувахме с влак до Екатеринбург – централен град в съседна област. Отне ни 5 часа, което за мащабите на Русия се води малко. Когато преминаваш от една област в друга, влизаш в роуминг, между другото. Разликата между руските села и градове е огромна. В повечето села улиците не са асфалтирани и нямат вътрешна тоалетна, но пък имат руска баня и прекаран газ.
Впечатленията ми като цяло са повече от позитивни. Ако не беше толкова студено през зимата, бихме живели там. На тръгване не пропуснахме да поканим нашите приятели на гости у нас в България. Дано им хареса толкова, колкото на нас.