Гледам, че в интернет е излязла и се разпространява една касация, според която над 40% от българите били пазарували онлайн поне веднъж месечно.
Като знам, че подобен тип проучвания се правят с има-няма 1000 човека представителна извадка, склонен съм да не се съглася с посочените изводи. Тези резултати означават, че едва ли не всеки втори човек си купува нещо онлайн ежемесечно, а сред моите познати този процент със сигурност е по-малък и именно заради това клоня към несъгласие. На пръстите на едната ми ръка се броят също така хората, които са се осмелили да си плащат месечните разходи по електронен път.
Признавам си, че познавам хора, които купуват поне веднъж на месец някакви ваучери от сайтовете за групово пазаруване. Поръчката на книги и други стоки също е по-лесна онлайн, но опираме до въпроса колко е надежден сайта, през който ще си пускате заявката. По мои наблюдения българинът все още е скептичен, когато става дума за е-плащания и представяне на лични карти. По-склонни сме да дадем адрес за доставка и да си платим директно на куриера, когато дойде. Наслушали сме на какви ли не истории за измамни сайтове и онлайн кражби, та всеки от нас си има обеца на ухото по темата. Знам, че световната тенденция е все повече и различни плащания да преминават онлайн, но моя милост не е готов да предприеме тази важна крачка. Не съм склонен да си купувам нито дрехи, нито обувки, нито техника по Интернет. Докато не отида в магазина да видя, пробвам и пипна, не ми се рискува. В това отношение съм на принципа: око да види, ръка да пипне. Знам, че търговците често дават възможност за връщане или замяна на стоката при открит дефект, но не ми се занимава с подобни хамалогии. Наречете ме старомоден, но предпочитам да съм старомоден и предпазлив отколкото модерен и разочарован.