Няма как да не сте били на ресторант с компания и да не сте изпадали в ситуация (много често срещана между другото), в края на вечерта, когато дойде време за сметката, да се чудите дали да платите само това, което сте консумирали, или да поделите общата сума солидарно с другите участници в купона.
Общо взето, гледните точки и възможните начини за реакция могат да бъдат сведени до две. Едни хора смятат, че е справедливо и редно да изчислят (и много често го правят с елка в ръка) до стотинка това, което са поръчали, евентуално да предвидят определен бакшиш за сервитьори и да оставят точно колкото са калкулирали. Други са на мнение, че щом участват в общ формат, всички трябва да са равни при плащането на масрафа.
Аз категорично споделям второто виждане и веднага ще ви обясня защо.
Първо, обикновено на такива общи маси много от блюдата се поръчват общо, така че всички на масата да могат да консумират. Второ, когато човек излиза с близки хора или с приятна компания, иска да се наслади на смислени разговори, на приятен контакт и последното нещо, на което би искал да отделя внимание и време, е да следи кой колко и какво поръчва, за да може после да определи своя дял. И трето, прекалено дребнаво ми се струва и доста противоречащо на едни приятелски отношения, в които водещи трябва да са солидарността и съпричастността, споделянето – включително и на сметките. Защото, както в приятелските отношения, така и в ресторантските сметки не може да изчисляваме всичко със сметачна машинка на принципа взел Кольо – дал Кольо. Ако го правим, значи влизаме в едни други територии, които съвсем не са предмет на днешната ми тема. 🙂