Вчера в информационния поток изтече новината за кончината на съпругата на Желю Желев. На мнозина вероятно тя не е направила впечатление – или защото заради ЕГН-то си не знаят коя е тя, или защото минаха доста години от времето, когато беше първа дама. На мен обаче тази новина ми даде някои поводи за размисли.
Жельо Желев беше първият демократично избран президент след политическите рокади през 1989 г. Мнозина тогава се шегуваха с начина, по който изглеждат той и съпругата му, разказваха се легендарни истории за протоколни гафове – нормално, кой новите по онова време политици у нас имаше представа от истински политически и междудържавен протокол. Кофи от помия се изляха върху него и семейството му и продължаваха да се изливат години след това след така наречените Боянски ливади – че едва ли не е мафиотизирал българския преход, тръгвайки срещу Филип Димитров, и други подобни.
Историята и времето обаче са най-справедливия съдник. Затова нека да погледнем как изглежда това първо семейство не само от дистанцията на времето, но и съпоставено със съвременните политически герои. Съвсем честно ви казвам – на мене ми изглежда като икона на почтеността. И няма как да е – след стотици, които влязоха във властта като просяци, а излязоха или все още пребивават в нея като шейхове, снимат се по яхти в компанията на видни мафиоти, по тераси на елитни парижки хотели с брандирани халати, първата ни демократично избрана дама си отиде оттам, откъдето беше дошла – от къщата във Веселиново. Тихо, скромно, без претенции и без фондации – така както присъстваше в политическия ни живот. А това е много по-важно от напереното изкачване по стълбите на правителствените самолети и екзактното спазването на префинения коктейлен етикет.