Задават се едни дълги коледни празници и всички потриваме доволно ръце, но и лекичко се притесняваме. Защото няма безплатен обяд и ще трябва да отработваме дните, които не ни се полагат. Всички сме били жертва на ония тегави съботи, в които висим по цял ден на бюрата и не вършим никаква работа, щото денят за отработване не е като работен ден, нагласата е съвсем друга, абе с две думи – положението с тези дни е: ден да мине, самун да загине. Загубено време и за нас, и за шефовете ни.
Затова много разумно ми прозвуча идеята на един народен представител за нов начин, по който да се отработват тези дни. Предложи въпросният избраник тези свързващи дни по време на празниците, необходими ни, за да ги окрупним и така да може да отидем някъде по-надалече и за по-дълго, да се приспадат от годишния платен отпуск. Разбира се, идеята беше посрещната нееднозначно – някои я аплодираха, други скочиха с бутонките напред. И как не – знаете, у нас колкото хора – толкова мнения. Аз обаче ще изложа моите мотиви ЗА.
В момент на криза, какъвто е настоящият, когато персоналът на повечето фирми и предприятия е сведен до краен минимум, почти навсякъде взимането на полагащия се по закон отпуск в пълен размер и в периода, в който служителят иска, е голям проблем. Най-малкото, защото просто по време на отсъствието ни няма кой да ни замести пълноценно. И по тая причина има хиляди хора, които още не са ползвали полагащото им се от предни години. Е, защо тогава да не използваме част от тези дни като свързващи и да си осигурим три-четири пъти в различни части на годината почти едноседмична почивка. По време, когато фирмата така или иначе не работи, защото никой в държавата не го прави. Няма загуби за работника, няма и за работодателя.