В днешно време, когато чуем дума “толерантност” всички някак си на подсъзнателно ниво се сещаме за хомосексуализъм, етническа принадлежност и пол. А не дай си Боже ако става въпрос за цветнокожа жена хомосексуалист.
Но в днешното ми изложение нямам намерение да засягам точно тези аспекти на ежедневието и социалните ни общества. А искам да засегна толерантността като като качество, което трябва да се възпитава във всеки отделен човек.
Защото всички сме егоисти. Но никой от нас не може да знае какво се случва в личния живот на непознатия срещу нас в магазина. Единственото, което можем да направим да се опитаме да се държим възможно най-възпитано и да не натоварваме случайните непознати с настроенията си. В същото време ако ние самите станем жертва на дадено настроение е редно да не реагираме и да се опитаме да бъдем толерантни към техните настроения и проблеми. Но разбира се, трябва да си поставим определена лична граница, която не бива да позволяваме на никой да прекрачва, защото има разлика между толерантността и мекошавостта.
Но истината е, че повечето хора сме вперили погледи само в собствената си личност и въобще не обръщаме внимание на нещата, които се случват около нас.