Събитията около скандалните разкрития за КТБ на Цветан Василев и възможните последствия от тях няма как да не извикат аналогия в главите ни с паметната 1997 г. Едва ли има нещо, което да ни тревожи повече от инфлация, нови политически трусове в България и разклащане на финансовата система. Въпреки уверенията на БНБ, че за момента подобна опасност е само илюзорна увещанията към хората да не се поддават на медийни и политически спекулации, все пак въпросът остава отворен. Особено след като гражданите виждат, че медиите тръбят не напразно.
Всички сме свиделите на голямата мрежа от фирми в кръга на Цветан Василев, на които са отпускани кредити, с обща стойност над законово допустимата. Четем за фирми като „Ем Сейт? ЕООД, „Юлита 2002? АД, „Рубин Индъстри? ЕООД, „Дивал 59? ЕООД, „Булит 2007? ЕООД, „Кен Трейд? ЕАД, „Рема Трейд? ЕООД – повечето еднолични дружества с ограничена отговорност с цветни и свежи имена. Удобо и добре измислено! А схемата е следната за тези, които още не са разбрали: Кооперативна банка отпуска огромни кредити на същите тези, които не отчитат почти никаква дейност, а „пощенската кутия? през която средствата преминават е все една и съща от банка към трети свързани лица. Допустимата от закона кредитна експозиция на банката е надвишена, част от средствата минават на сиво, кредите са необезпечени, а финансови отчети след 2011 г. липсват.
Положението е кризисно за обикновените хора – физически и юридически лица, които стават неволно замесени, благодарение на вложенията си, в цялата схема. Не са напразни опасенията и все по-често с тревога си спомнят за правителството на Жан Виденов и кризата от 1997 г., когато инфлацията буквално изяде спестяванията на българина.
Да се вземат навременни мерки става невъзможно. А подхвърлените политически обвинения през медиите допълнително гневят народа. Това ли ни очаква, питам се аз. Една ирония на съдбата, за да ни покаже, че отпреди почти 17 години нищо не сме научили. А сега треперим, че може да идва нова Василева зима – в пряк и метафоричен смисъл.