Ще попитате какво е това? “Филмова обремененост” е нещо, което съвсем случайно ми хрумна снощи. Гледах един сериал по телевизията и не че не беше добър и не се наслаждавах на екранизацията, но постоянно откривах препратки и заемки от други филми. Подобни образи, сходни визии, еднотипни поведения. За 40 мин., докато свърши епизодът на сериала, се сетих за три други филма, които ми напомни. Не беше нарочно, просто се случи.
И това според мен се характеризира като филмова обремененост. Има я, предполагам и при книгите, и при театратралните постановки, и при римите в поезията, в модната и музикалната индустрия и т.н.
Когато изведнъж натрупаш достатъчно познания в определена област, започваш да виждаш повтарящата се ритмичност. Трудно е да се измисли нещо ново, знам това. И много хора черпят вдъхновение от собствени източници или подсъзнателно си припомнят нещо, което някога им е харесало и след това го използват за прототип на собствени проекти. Не е грешно, разбира се. Всеки има нужда от вдъхновение понякога. Но когато зрителите започнат да откриват източниците на вдъхновението ти, това вече не е добре.