СтраМуване

Преди дни с приятел излязохме на ракия. Не останахме само с една, разбира се! 🙂 И не беше точно ракия. Но стига с отклоненията и да си дойда на темата. От дума на дума стигнахме и до работата и аз се сетих, че преди около седмица в “Джобс” попаднах на цяла поредица от доста престижни позиции за фирмата, в която той работи. Голяма и стабилна фирма. И аз съвсем логично помислих, че разширяват дейността. Знам, че плащат сравнително добре, условията на труд са прилични, затова прецених, че няма как да става въпрос за такова текучество на хора. Попитах го. И той ми обясни, че правели такива маньоври от време на време с цел сплашване на персонала. Не търсели хора, не разглеждали сивитата, които получават от кандидатите на фирмената поща, не правели интервюта. Просто пускали обявата, ей така – превантивно, за страхуване на работници и служители. Един вид – умната и без много претенции, щото стотици чакат за вашите места.

JobsBG

Не знам каква е логиката на подобни ходове и какви ползи очакват от тях хората, на които са хрумнали и които са ги инициирали. Но на пръв прочит аз се сетих за поне две вреди.

Първата, колко читаво действие е да пуснеш фалшив сигнал в едно пространство, в което обикновено пребивават хора, за които всяко отваряне на сайта с обяви за работа и всяка изпратена кандидатура са свързани с много надежди и емоции? Оказва се – често напълно безсмислени.

И втората – какво може да се очаква от служители, които живеят в постоянна несигурност и страх за местата си, успешно подклаждани от подобни ходове. Лоялност, работа на максимума на възможностите или… Едва ли.

С две думи, работата си е за срамуване, а не за страхуване – затова и не споменах името на работодателя. А и със сигурност не е единствен.

Google+ Comments

Leave a Reply