Бях излезнал преди време с един мой стар приятел от детството и се бяхме раговорили за връзките и за доверието като цяло. И най-вече за Интернет запознанствата. Понеже Иван е от хората, които обичат да си чатят и да се запознават с хора от мрежата. А тези хора мен лично ме изумяват, понеже аз не мога да имам такова доверие в хората. Винаги съм предпочитал нормалните запознанства между хората, очи в очи както се казва. Пък и какво доверие можеш да имаш, всеки може да бъде от другата страна. Не рядко сме слушали по новините, какви фрапиращи случаи има на различни изроди и изнасилвачи, които пишат с младите и се представят задруги. Които ако им вържат на сладките приказки, всички знаем какво става… Като всеки един млад човек и аз имам Facebook, и аз сърфирам из разните мрежи, и не мога да си представя да се запознавам с който и да е по нета, а и да не говорим да излизам по срещи с тях. Дано да не ме сметнете за старомоден, но винаги съм търсил живият контакт – в заведението, в службата, отколкото да се зарибявам с някой, който дори и не съм виждал. Дори изпратена снимка може да не истинска. Казах на Иван моето мнение по въпроса, той малко ми се пообиди, опита се да ме убеди, че съм бил много задръстен едва ли не, и как изобщо женат до мен ме била харесала. Ами ей на, взела ме е по старомодния начин. Аз съм такъв и мисля така.