През последната една година на всички нас ни се наложи да се дистанцираме един от друг. От близките, от семейството, от приятелите, от колегите. Въпреки че ограничихме социалния контакт, то всички други ангажименти си останаха. Колкото и страшна обаче да е пандемията, тя отминава. А нас ще ни се наложи да свикнем да живеем с нея и последиците ѝ.
Към днешна дата вече повечето от нас са в офисите и комуникираме с добре познатите си колеги и новите такива. А не малко хора смениха и работните си места и се оказа, че са в тотално различна среда. Може би цялата тази промяна оказва влияние върху психиката. Така се отключват състояния, които допреди не са били толкова обострени.
Винаги има значение дали човекът е интроверт или екстроверт, все пак има различни характери. Но според мен се наблюдава нова тенденция, в която масово работниците се отдалечават от офис колегите си. Първата причина мога да отдам на факта, че се притесняват за здравето си и са ограничили контактите си като цяло.
Следващата причина е свързана със забравянето на това какво е да общуваме свободно. Въпреки че се очаква да са ни вроден навици за комуникация, то се оказва, че от една година изолация все пак се позабравят. Някак си се забелязва, че уменията се развиват повече в дигиталния онлайн свят, където пишеш и четеш, а не да го кажеш и да се усетиш енергията на отсрещния.
Третата и последна причина е липсата на желание за комуникация. Тук според мен отново влияние оказа пандемията, защото показа на хората от какви контакти всъщност имат нужда. Лицемерието и преструвките остават на заден план и вече се подбира кой може да те зареди положително, а не просто да говорите защото така трябва. Може би така се променя и цялото общество и започва нова ера в комуникациите.