Наел съм се да бъда домоуправител на кооперацията, в която живея. Това се оказа не толкова лесна задача. Прочетох целия Закон за управление на етажната собственост. Научих си урока, както се казва. Събирам такси, организирам Общи събрания – дотук добре, нищо сложно.
Проблемът дойде с новите собственици на единия апартамент. Те веднага се свързаха с мен и проведохме един дълъг разговор за това какви са правилата според закона, какъв е редът на нещата и т.н. Всичко изглеждаше наред, разбрани хора ми се сториха. Насрочих дата за Общо събрание заради новите ни съседи да може всички заедно да обсъдим нещата.
Един ден получавам обаждане от съседа, който живее на същия етаж с новите собственици, споменати по-горе. Общото събрание все още не се беше провело, оставаха няколко дни. Въпросните хора решили да си остъклят всичките тераси, а промените по фасадата трябва да се гласуват. Така сме правили досега и им го бях обяснил още на първата ни среща. Големи хитреци се оказаха. Съседът е успял да ги хване след като са остъклили само едната тераса, до втората не са стигнали. Естествено той беше бесен, защото правилата трябва да важат за всеки, а и той ще живее срещу тях и ще е най-потърпевш от бъдещите им своеволия.
Изчакахме Общото събрание, за да се съберем всички, и започнаха едни спорове, един рев, грозна работа. Всички чакат аз да взема тяхната страна. И аз бях против остъкляването, взех си моята страна. Гласувахме терасата да се върне в първоначалното си състояние. Тогава проблемните собственици вдигнаха скандал – кои сме били ние да им забраняваме. Ние сме тези, които спазваме правилата! В крайна сметка се стигна до някакво компромисно решение да оставят остъклената тераса, но да я боядисат в цветовете на сградата. Оттогава мина много време и нищо не се е случило. Тези ще ни създават проблеми, виждам го.
Нещата вече не са като едно време – всеки да прави каквото си иска. Има си ред!