Преживяхме периода на пандемия и социална изолация. Но сега како следва? Трябва да сме подготвени и да си представим последиците и бъдещите хоризонти, които произтичат от това, което се случи. Четох различни мнения на специалисти и реших да ви споделя комипалция от техните предсказания за несигурното ни бъдеще.
Твърди се, че една от социалните последици след тази пандемия ще бъде повишената информираност за живота в рисково общество – термин, измислен от социолога Улрих Бек. Осъзнаването на нестабилността на хората в различните социални групи и оказването им на съдействие от други общности ще бъде като добър пример на новите поколения. Колелото вече се завъртя и този процес започна.
Друго следствие ще бъде по-голямото икономическо неравенство и последвалата социална поляризация. Това ще генерира по-големи движения на протест на глобално ниво, съчетани със засилването на стигмата в чужбина или дискриминацията. Според мен сега сме на тази стъпка, тъй като недоволство се зароди в България, Румъния, Германия, САЩ и други страни по света.
Но отвъд социалните макропромени, които ще настъпят, е необходимо да си представим и ежедневната трансформация в живота на хората. Една от тях ще бъде промяната между публичното и частното. Сливането на работата и личното пространство ще доведе до напрежение и конфликти между семействата и като цяло в работната среда.
За да се справим обаче с тази ситуация, ще ни е необходимо само едно – увеличаване на духовността на хората. Не трябва да има култ към църкви или подобни религиозни храмове. Напротив, хората ще трябва се стремят да се изправят пред страданието на социалния риск в търсенето на отговори на форми на духовно отражение или връзка със себе си.
Накратко, след тази пандемия бъдещето изглежда несигурно и ще зависи от решенията в настоящето, които ще трябва да променят или не този образ. Всичко зависи от нас и нашите действия.