Каква е първата ви асоциация, когато чуете думата “манипулация”? Хрумва ли ви нещо негативно, неприятно и подмолно? Може би, да. А замисляли ли сте се откъде всъщност идва тази дума? Какъв е коренът й и дали няма друго значение в основата си? Защото има… и той далеч не е толкова отрицателен, какъвто е днешният.
Всъщност произходът на думата “манипулация” идва от латински език и означава “шепа”, “длан”. Като глагол добива смисъл на правя нещо с ръце, манипулирам го ръчно т.е. използвам ръцете си, за да сътворя или творя… например глинено гърне, обувки, дреха, бижу и т.н. Разбирате ли? Хирургът също манипулира с медицинските инструменти. Художникът манипулира с платното и четката, както и писателят, и калиграфът, и много други хора. Ние ежедневно манипулираме. Не някого, а нещо! Лошо ли е, вредно ли е? Според мен, не…
Лошото е, че именно основното значение на думата днес е забравено и превес е взело друго, далеч по-неприятно. Днешното значение е по-скоро със смисъла на човек, който подмолно влияе на друг човек с цел собствена изгода, извършване на измама, въздействие в определена насока. Да манипулираш означава да използваш другите, да ги подтикваш да действат, както ти е угодно, да действаш нечестно… За съжаление не се сещам за дума, която да е подходящ синоним на съвременното значение на думата “манипулирам”, за да ги сменим. И понеже езикът е от онези явления в обществото, върху които се въздейства трудно и продължително, едва ли нещо ще се промени скоро. Все си мисля обаче, че е полезно да знаем това или онова за света около нас. Включително и за етимологията на думите, които ежедневно използваме.