Има два основни начина, чрез които да опишем току що настъпилия февруари – Малък Сечко и като най-късия месец в годината.
А замисляли ли сте се някого защо именно февруари има най-малко дни от всичките 12 месеца в календара? Всъщност, за да стигнем до този отговор, трябва да минем през една по-дълга история, чието начало започва така.
Съвременният Григориански календар, който използваме, е базиран в основите си на някогашния древноримски. В него месеците били само 10, а януари и февруари не съществували, като годината имала само 304 дни. Императорът, който въвел ключовата календарна реформа и добавил двата зимни месеца, бил Нума Помпилий, управлявал Рим в VIII-VII век пр. н. е. Нечетните месеци тогава имали по 31 дни, а четните по 30. Годината завършвала с февруари, който в нормалните си години имал 29 дни, а през високосната 30.
През I век пр. н. е. по времето на Гай Юлий Цезар обаче била направена нова реформа и се въвел четиригодишен цикъл, в следствие на което било прието, че всики три последователни години имат 365 дни, а четвъртата 366 дни. Тогава летният месец бил кръстен „юли“ на името на императора, като Октавиан Август също получил месец, кръстен на себе си. Уловката е, че римляните смятали месеците с четен брой дни за нещастни и това подтикнало Цезар да добави още един ден в своя месец, както, но тези ден трябвало да дойде от някъде. Познайте откъде? От февруари, естествено. Така той станал с 28 дни, а юли “пораснал” до 31. Само във високосна година Малък Сечко има 29 дни.