Тази година много силно изглежда са застъпени рекламните кампании, които използват слогъна „ново начало”. То не са телекомуникационни компании, хранителни продукти, напитки, медии и какви ли още не. Имам чувството, че през 2015-та животът ни наистина ще започне да тече отново.
Не знам за тези, но със сигурност ново летоброене се очаква за клиентите на колекторските фирми. Тази есен четох, но дори и вчера по новините чух водещата тема колко е „изхарчил” новият кабинет за идната година. 1, 2 милиарда, благодарение на вътрешни средства и външни заеми. Задлъжняваме към Европа все повече и повече. Е, да, държавата ни задлъжнява, но тази тенденция се прехвърля и в частния сектор. Не малко домакинства имат заеми към банки, телекоми и комунални дружества. При това без животът на кредит да е нещо обичайно по нашите ширини. Причините са внезапна безработица или рязко спадане на месечния доход по здравословни причини, належащ ремонт или други. Не са малко и хората, чиито домове сериозно пострадаха от бедствията през годината.
Все повече от изброени текомпании се обръщат към колектори. Това е новата мода и бележи началото на нов тип бизнес отношения. Но нов, нов, колко да е нов! Просто не бе достатъчно популярен досега. Трябваше да изминат цели 10 години, за да се зашуми за големи фирми като ЕОС Матрикс, които функционират, за да се издигне доверие към колекторите, да разбият статуквото и да се наложат в бранша като посредници на добри практики между Изтока и Запада.
Новото начало за колекторските фирми е един като цяло плътен и обезпечен старт за работа за партньорите на ЕОС Матрикс – за представителите на бизнеса и техните клиенти. На фокус са професионалното консултиране, изкупуване на вземания, връзка с длъжници. Тенденцията е колекторът да стане един вид медиатор между длъжника и кредитора, да се търсят решения, които удовлетворяват и двете страни… Водещо предимство е, че експертите създават стратегия за управление на вземанията, която защитава репутацията на кредитора и запазва отношенията му с клиентите.
Всичко се променя. И традициите не са това, което бяха. В някои отношения – за добро.