Наскоро попаднах на статия, в която се обясняваше, че във Германия май ще се открива музей на немарливото отношение към природата. Веднага си помислих, колко ли бедна ще бъде експозицията на въпросния музей, като се имат предвид дисциплинираните и възпитани германци, за които, честно да ви кажа, ми е странно да си представя, как си изхвърлят фаса през отвореното стъкло на колата или как мятат през терасата пълната с боклук найлонова торбичка. И си викам, как не сме се сетили досега, ами това направо е златна възможност да направим бизнес – като в оная народна приказка – сливи за смет. Ще им даваме експонати от нашите родни планини – бол са, колкото и да им дадем, пак ще ни останат достатъчно – те пък ще ни дават нещо друго, което ни е дефицит.
Майтапът настрана, ама сме се станали едно огромно грозно бунище. Хората ще отварят музей, а ние сме превърнали цялата си територия в такъв музей. Гледката по българските планини, в градовете ни, по селата ни, в морските курорти е отчайваща – навсякъде се валят боклуци от най-различно естество, включително и интимно, найлонови пликове и торбички, стъклени и пластмасови шишета, тарелки, цигарени кутии, стари автомобилни гуми, строителни отпадъци, дюшеци – невероятни неща може да срещнете.
Хората ще отварят музей. А при нас работата си е направо за екополиция. Ама не такава проформа, каквато има в момента. А едно истински работещо и ефективно звено. Чувал съм, че в Чехия примерно, дали не беше и в Австрия, ако екополицията те хване, че слизаш от планината без боклук, те глобява, така де – не може да не си генерирал никакъв отпадък.
Време и у нас да стане тая работа, иначе сме на път всички да се превърнем в музейни работници.