Който е живял преди десет години в Пловдив, помни как изглеждаше Младежкият хълм. Имаше едно спокойствие там. Дървета, птици, сенки. Хората идваха да се разходят, да седнат на пейка и да си починат от шума на града. Не ти трябваше нищо друго, за да си добре.
Като се върна към онази тишина, се сещам за едно старо кафене. Нямаше излишни украшения, просто дървени маси и столове, силно кафе и вестници. Сега на негово място има лъскав бар с десет вида еспресо, плотове от мрамор и цени като за Цюрих. Повечето хора се снимат за Инстаграм, вместо да си говорят. Истинският разговор изчезна.
Дори в кварталните магазини вече не можеш да се отървеш от евтината фонова музика. Дори в автобуса някой си пуска клипче на телефона и ти натрапва звуците на кварталната звезда. Тишината се е превърнала в лукс, който малцина могат да си позволят. Преди я имаше навсякъде, сега трябва да я търсиш целенасочено – в манастир, в планината или в собствената си стая с дебели стени.
И най-лошото е, че хората вече не забелязват. Те свикнаха със шума, с надпреварата, с постоянния поток от информация. Тишината ги плаши, защото ги кара да се сблъскат със себе си. А това е страшно. По-лесно е да се удавиш в звуците на града, отколкото да се изправиш срещу собствените си мисли.
Истинският избор винаги излиза скъпо на тези, които искат да го направят. Не става дума само за пари. Става дума за време, за усилия, за постоянство. Да избереш тишината в този свят означава да се откажеш от много неща, които обществото ти натрапва като „нормални“. Но понякога си заслужава.
6 Comments
Момчил Митев
Напълно съм съгласен с автора. Преди години в Пловдив наистина имаше едно друго спокойствие по Младежкия хълм, което днес липсва. Сега всичко е подменено с показност и шум – от лъскавите барове до клипчетата в автобуса. За хора като мен, които ценят тишината и истинския разговор, тази статия е ценна, защото ни напомня какво губим.
Петър Златев
Напълно съм съгласен. В Пловдив наистина усещах онази спокойна тишина, за разлика от сегашния шум и суета. Забелязвам, че дори в болниците вече пускат музика по коридорите, уж за да „разтоварват“ пациентите, но всъщност само пречат на концентрацията и почивката. Не можеш да чуеш собствените си мисли.
Божидар Йорданов
Много хубаво си го написал това за тишината и как я няма вече. Вярно е, че и в автобусите, и в магазините вече е невъзможно да се отървеш от шум. Онзи спомен за старото кафене с вестниците и силното кафе е много точен — точно така беше, а сега всичко е лъскаво, но празно отвътре.
Светлана Попова
Аз също си спомням онова кафене на Младежкия хълм. Когато ходих там преди години, можеше да четеш на спокойствие и да слушаш тишината. Сега наистина е различно – навсякъде е шумно и е трудно да намериш място, където да останеш сама с мислите си.
Кирил Тодоров
Колкото и да не ми се иска, това с тишината го усещам и в по-малкия ми град. Един парк, в който като дете играех, сега е обграден с панелки и трафикът е постоянен. Преди се чуваше само вятърът в дърветата, сега – мотори, сирени и викове. Понякога ми се иска просто да седна на пейка и да не чуя нищо друго освен птиците.
Владимир Петров
Напълно съм съгласен. В Пловдив е точно така – от спокойствието на Младежкия хълм до крещящата музика в автобуса. Даже и на Витоша вече няма място, където да се отървеш от шумотевицата. Хората май са свикнали да живеят в постоянен шум, сякаш тишината ги плаши.
Comments are closed.