Разсеяността

Забелязали ли сте, как някои хора са много разсеяни и изобщо не са в час със света около тях. Аз имам такива познати, които постоянно са разсеяни и това изобщо не им прави впечатление. За тях това е нормалното ежедневие и се е превърнало в неразделна част от държанието им. На мен също често ми се случва да забравям или да съм разсеян, но го осъзнавам и се старая да не бъда такъв. Докато има хора, които просто така се държат винаги. Мисля, че това нещо не говори добре за един човек, отстрани изглежда все едно че е лигав, будала, та дори и налудничав. Това според мен са признаци за недостатъчно развит умствен потенциал и никакво желание за усъвършенстване. Има го разбира се и момента в, който приеманата информация е повече от колкото трябва и затова някои неща просто се търкат. Ще дам един много прост пример – ако у вас имате много книги с всякаква информация на тях и продължавате да си купувате и да ги складирате, за да ги използвате трябва първо да знаете къде се намират и когато я откриете чак тогава да черпите информация от нея. Незнам дали примера ми е достатъчно красноречив, но предполагам схванахте какво искам да Ви кажа. Една бутилка от 10 литра например не може да побере 15 литра колкото и да я мъчите, така че когато мозъка ни не може да приеме цялата информация, той трябва да изхвърли част от досегашната, но за съжаление понякога липсва точно тази която ни е нужна, а вместо нея помним неща които едва ли ще ни бъдат от полза.

Google+ Comments