Една жена пред мен в мола направи истинска сцена. Започна да се кара на висок глас на уплашения продавач, докато размахваше празен флакон от парфюм.
Бях влязъл в магазин за парфюмерия, където въздухът беше тежък от смесица от сладки аромати – ванилия, бергамот и захар. Опашката се движеше ужасно бавно, а аз просто стоях и наблюдавах случващото се. Беше като малък театър насред магазина – една недоволна клиентка, притеснен продавач и всички останали, които мълчаливо гледаха.
Не ме впечатли самата ярост, а конкретното ѝ изискване. Тя не търсеше аромат, а визия. Питах се как сме стигнали дотам да ценим имитацията повече от реалността. Обонянието е най-примитивното сетиво – директно свързано с лимбичната система, където се раждат емоциите и спомените. Когато някой се опитва да купи „увереност“ за 20 евро под формата на парфюм, всъщност се опитва да хакне нечия психика.
Забелязах, че около мен ерозията на автентичността става масова. Цяла индустрия се занимава с „алтернативни“ аромати – не копия, а имитации на имитации. Те са създадени да се промъкнат през социалните нива, без да изискват истински разход. Икономически е гениално – вместо 300 евро за марков парфюм, плащаш 30 евро за течност, която мирише на същото и носи същия сигнал. Това е чисто и просто математика на измамата.
За миг се замислих за механизма на това самозалъгване. Ако ароматът е достатъчно силен, с нотки на кожа и дървесина, подсъзнанието на човека срещу теб веднага започва да достроява образа, който искаш да представиш. Това е социален камуфлаж. Няма значение дали тези „ресурси“ са реални или са затворени в евтина пластмасова бутилка. Важен е сигналът.
Продавачът, след кратко колебание, започна да предлага нов флакон с етикет „нощна магия и неограничена мощ“. Жената веднага се успокои. Само с едно впръскване настроението ѝ се подобри. Приключи покупката с почти триумфално движение на главата и тръгна през опашката, изправяйки гръб, сякаш току-що бе придобила право да диктува правилата. Аз останах там, в този стерилен, ароматизиран свят, мислейки колко лесно е да излъжеш околните – стига да имаш правилния флакон.
3 Comments
Любомир Борисов
Това с димките за статус много ми напомня как преди години приятел ми купи лъскав костюм за 1500 лева, за да изглежда пред шефа си по-сериозен. Но въпросът е, че работата му не се промени – пак си я вършеше като преди, просто с по-скъпи дрехи. Така че визията може да заблуди околните, но рядко помага на самия човек.
Тодор Митев
Аз мисля, че има нещо важно в това да купуваш имитация – понякога тя е просто по-евтина и достъпна, а не непременно опит да купиш самочувствие. Има хора, които знаят, че парфюмът е имитация, но го харесват заради аромата, а не заради името на марката.
Любомир Стефанов
Тази сцена с парфюма ми напомня за една колежка, която правеше същото – не искаше конкретен аромат, а просто да има „име“ на флакона, за да изглежда пред другите. В крайна сметка купуваше най-скъпото, без да ѝ пука дали ѝ отива. Човек наистина започва да се чуди дали днес повечето купуват реални неща или просто фасади.
Comments are closed.