Една дама пред мен в мола се държа като на кино. Вдигна на висок глас паническа сцена пред уплашен продавач, махайки празен флакон парфюм. Бях се мушнал в един магазин за парфюмерия, където въздухът тежи от сладост, щото е наблъскан с изкуствена ванилия, бергамот и захарен сироп. Опашката мърдаше със скоростта на костенурка, а аз стоях и гледах този малък ароматен театър.
Не ме впечатли самата ярост, а конкретното ѝ изискване. Тя не търсеше аромат, а визия. Питах се как сме стигнали дотам да ценим имитацията повече от реалността. Обонянието е най-примитивното сетиво – директно свързано с лимбичната система, където се раждат емоциите и спомените. Когато някой се опитва да купи „увереност“ за 20 евро под формата на парфюм, всъщност се опитва да хакне нечия психика.
Забелязах, че около мен ерозията на автентичността става масова. Цяла индустрия се занимава с „алтернативни“ аромати – не копия, а имитации на имитации. Те са създадени да се промъкнат през социалните нива, без да изискват истински разход. Икономически е гениално – вместо 300 евро за марков парфюм, плащаш 30 евро за течност, която мирише на същото и носи същия сигнал. Това е чисто и просто математика на измамата.
За миг се замислих за механизма на това самозалъгване. Ако ароматът е достатъчно силен, с нотки на кожа и дървесина, подсъзнанието на човека срещу теб веднага започва да достроява образа, който искаш да представиш. Това е социален камуфлаж. Няма значение дали тези „ресурси“ са реални или са затворени в евтина пластмасова бутилка. Важен е сигналът.
Продавачът, след кратко колебание, започна да предлага нов флакон с етикет „нощна магия и неограничена мощ“. Жената веднага се успокои. Само с един пръсник настроението ѝ се обърна. Приключи покупката с почти триумфално движение на главата и тръгна през опашката, изправяйки гръб, сякаш току-що бе придобила право да диктува правилата. Аз останах там, в този стерилен, ароматизиран свят, мислейки колко лесно е да излъжеш околните – стига да имаш правилния флакон.