Животът днес е толкова развит и толкова бързо се развива, че ако се транспортираме дори петдесет години в бъдещето, вероятно няма да познаем света – нито да искаме да живеем в него. Нима бабите не ни казват: „Не харесвам тези новоизлюпени идеи на съвременния свят“ ? И въпреки това, дори и след хиляди години , децата ще продължават да се адаптират към новата обкръжаваща ги среда със същата спонтанност, с която децата от древните времена са се адаптирали към примитивната среда.
Прогресът на цивилизацията е подобен на разнообразието на движения на човека. Човек стои изправен на краката си , скача, бяга и е способен да възпроизведе хармония и ритъм под формата на грациозен танц. Такъв тип движения не са били възможни за него, докато е бил дете.
Това значи ли, че, когато един възрастен реши да танцува, изведнъж ще създаде определена група мускули? Не, мускулите са били винаги там и са готови да свършат всичко, което им се зададе като команда.
Изумително, нали?