Твърде субективно е да се говори кой е най-скъпият град в България. “Евтино” и “скъпо” са понятия, които зависят от доходите на семейството, от процента на безработицата, от предлаганите стоки и услуги. В някои райони дадени стоки са на пазара директно от местния производител. Същият продукт се оскъпява, заради транспорта в другия край на страната ни.
Но ако погледнем по-общо търсенето в по-големите градове определя и предлагането. Това поставя като най-скъпи София и Варна, заради по-голямото текучество на хора от провинцията тъкмо към тези средища – двете столици на България – официалната и морската. Както в София, така и във Варна университетите приемат много студенти. Докато в столицата се стичат хора в търсене на работа, то във Варна много туристи искат да закупят жилища за постоянно, за да прекарват летния сезон. Напливът и търсенето на образование и квартира, апартаменти и нощен живот държат цените сравнително по-високи от където и да е в другите градове. Ето, например, по статистика на НСИ от 2012 година цените на кв. метър са били между 700 и 800 евро. Наемите също са високи – между 400 и 600 лева, зависимост от големината на квартирата.
Скъпи са и хранителни продукти. Заради наплива на туристи, както в повечето морски курорти, така и във Варна на много места се плаща двойно – от ресторанти до вериги за бързо хранене. По-високи са и цените за забавление като игри, посещение на барове, макар, че поради голямата конкуренция в пика на лятото много заведения по крайбрежната ивица свалят неимоверно цените. Това обаче компенсира по-големите ресторанти и вериги като “Пикадили” например, където една плажна кърпа може да струва от 30 до 50-60 лева.
Точно в такива моменти си мисля, колко по-хубаво би било да живея в някой по-малък град, където билетчето за градския транспорт е 80 стотинки, където мога да ходя и пеша на работа, където месото и хлябът представляват значително по-малък разход. Тук и в столицата 1/3-та от заплатата ти отива само за хранителни продукти. Като сметнеш сметките и облеклото – не ти оставят много да отидеш на кино или да заведеш семейството си на ресторант поне веднъж месечно.