Преди, да го кажем 2-3 години, следях страстно новите филми и редовно си ходех на кино. И макар във Варна да си нямаме страхотните IMAX кинозали, все пак се радваме на не по-малко хубави салони за гледане на най-новото от световните премиери.
Ходенето на кино бе като едно прекрасно забавление след работа или през уикенда. Взимам жената и отиваме да се разведрим, после малко разходки, кафе, ресторант или направо у дома – освежени и с нова тема за разговор. Напоследък обаче забелязвам по себе си, а и по партньорката ми, една апатия по отношение на киното. Може би защото годините минават и след като навлезеш в Христова възраст и даже малко я подминеш, разбираш от опит, че много други неща запълват деня ти. Прибираш се у дома уморен и копнеещ за задушевната атмосфера с аромата на топлата вечеря, божествената тишината на дневната и примамливото усещане на мекия домашен диван.
Макар да трупам години не се отказвам от нещата, които ми доставят удоволствие – киното, например. Просто трудно намирам вече време и младежки ентусиазъм за това. Затова смятам да се снабдя с малко по-голям телевизор и система за домашно кино. Така ще пренеса поне част от магията на филма у дома. Удобството ще е, че няма да завися от време и ще мога да ползвам бутоните ПАУЗА и СТОП както и когато ми харесва. Екранът ще е голям, звукът – както подобава, загасям осветлението и влизам в историята. Минусът е, че ще трябва да поизчакам докато въпросните филми станат достъпни за гледане, но това едва ли ще е непоносимо неудобство за човек като мен, тъй като покрай работата, домашните грижи и домоуправителските ми ангажименти времето минава без да се усетя…