Събуждане?! Не ми говорете за събуждане. Особено в понеделник!
Може би това е едно от най-трудните неща, които се налага да правя. Станал съм голям човек, а все още чувствам сутрешното ставане за най-голямото предизвикателство на дена. Ако щете ми се смейте, но смятам, че дори преговори, писане на отчети и справяне с криза са далеч малко стресиращи от алармата на телефона ми.
Всъщност събуждането никога не ми се е отдавало. От малък все съм бил от тия момчета дето заспиваха по чиновете, когато уроците почваха от 7 и 30. За сметка на това вторите смени ми бяха любими. И до днес се чувствам по-работоспособен следобедите и едвам се концентрирам докъм 11. Мисля, че с право биха ме нарекли нощна птица. Нощите мога да разглеждам проекти докъм 1, без дори да усетя умора. Ако във фирмата имаше нещо такова като плаващо работно време щях да съм първият с две ръце “за”. Но, за съжаление, много малко работодатели се сещат да го правят и се виждам от сега как животът ми ще премине в постоянно делнично недоспиване и лениви уикенди.