Колко важен е спокойният и удобен сън за това, човек да се чувства добре и да е пълноценен, не знае само този, който поне веднъж в живота си не се е въртял като пумпал цяла нощ в леглото си или пък не се е събуждал със скован гръб и шия от неудобен матрак или възглавница. След такава нощ човек нито има настроение за забавление, нито е пълноценен на работата си – абе общо взето, се придвижва цял ден в полусъзнателно и сънено състояние, като сомнамбул.
Въпреки това обаче винаги съм бил абсолютен скептик относно вълшебните свойства, които приписват на различните видове матраци – с мемори пяна и други подобни новости, – с които агресивно ни атакуват телевизионните реклами. Неубедително ми стоят Андрей Слабаков и съпругата му Ернестина Шинова, които се опитват да ме убедят, че с подобен матрак даже и приятелите им, които след тежък запой оставали да преспят у тях, след нощ, прекарана на рекламираните вълшебни подложки, не усещали даже дежурния махмурлук.
Скептицизмът ми обаче се сломи, след като изпробвах и аз буквално на гърба си един от тези шумно налагани и в интерес на истината доста скъпи матраци. А до пробата се стигна съвсем случайно – на път покрай един мебелен магазин видях, че тече ликвидация. Влязох и се оказа, че нещата се продават на трийсет процента от нормалната им стойност. Е, няма по-подходящ момент от този да се сдобиеш на приемлива цена с нещо, за което по принцип не ти се дават много пари. Така срещу триста лева станах горд собственик на чудо, което е струвало хиляда.
Е, почти двайсетина нощи след покупката смело мога да кажа: струва си. При това си струва не ликвидационната цена, а реалната.