Днес искам да разгледам по-дълбоко темата за „доброто момче“.
Той е внимателен, старае се, съобразителен е, избягва конфликтите. Влага всичко. Угажда. Мълчи, когато не е съгласен. Потиска себе си, за да „я“ задържи. И в крайна сметка какво получава? Безразличие. Раздразнение. Или директен край. И стои сам, объркан, със смачкано его: „Аз бях перфектен. Какво повече искаше тя?“
Отговорът е прост: не перфектен мъж. А истински мъж.
Този синдром не е проблем на характера. Това е резултат от дълбока, често детска рана – обикновено от дом, в който любовта се е давала срещу поведение. Момчето се е научило, че трябва да бъде „удобно“, за да бъде обичано. И после – същата стратегия се пренася в зрелите връзки. Само че тя не работи. Даже напротив:
Угаждането убива уважението.
Мъж, който няма мнение и няма позиция, не е партньор. Става фон и губи своята най-ценна обменна монета – уважението. Жената спира да го вижда като мъж, започва да го усеща като дете, което търси одобрение.
Липсата на граници убива привличането.
Женската енергия иска стабилност. Посока. Гръб. Ако мъжът само се върти около нея и се съобразява със всяко нейно колебание – няма как да има еротика. Остава само като нейн най-добър приятел. Или остава съжалението към него.
Потиснатият гняв се връща като пасивна агресия.
Човек не може да подтиска себе си. Това се трупа вътрешно и „избива“ под формата на сарказъм, отдръпване. Но вътрешното напрежение остава и в един момент всичко, което той не казва, започва да излиза под формата на дребни „избухвания“. И в следващия – вече е късно.
Какъв е изходът от такава ситуация?
За мъжете решението не е да станете „лоши момчета“. Решението е да станете цялостни мъже. Да имате позиция. Да казвате „не“. Да изразявате желанията си. Да рискувате неодобрение. Това е зрялост. Това е привлекателно.
За жените, които живеете с „добро момче“, спрете да го режете с критика. Това само го затваря още повече. Дайте му пространство да бъде истински. Дори понякога това да е неудобно за вас. Ако искате мъж, не дете, трябва да му дадете терен да бъде мъж.
Тези роли не се сменят за ден. Но ако и двамата партньори са осъзнати – има път.
