На връх едни от най-важните национални празници – Съединението и обявяването на независимостта, се чудя дали наистина сме родолюбци? Този въпрос е отправен и към нас гражданите, и към нашите управници.
Как може да отбележим празниците подобаващо, без срам и с чиста съвест, като площадите са пълни с протестиращи? Вече около 80 дни – близо 3 месеца, в по-големите градове от страната граждани изразяват основателно недоволството си. За да контрастира с чистотата на септемврийските национални дни, те отново излязоха и заявиха, че има нужда от промяна.
Но какво се случи? Не само, че никой не чу виковете и надеждите им, ами дори нещата продължиха с пълна сила по старите методи. Даже по-зле, с опити за „удобни“ промени. След кат обаче плановете им се осуетиха, започнаха нападките. Да, точно тези грозни реплики, които слушаме от обявяване на извънредното положение до днес. Топката се прехвърля и ту единият е виновен, лош и мутра, ту другия. Няма как да не се запитам след като те самите отправят подобни определения един към друг, защото прокуратурата не се самосезира?
Тук идва ред и на четвъртата власт. Къде останаха медиите, които трябва да изказват всички гледни точки, да са критични? Те само отразяват и информират. Толкова. А решения – няма от никого.
Според мен сега е моментът да се замислим дали не се нуждаем от ново съединение. Трябва да помислим и върху въпроса за независимостта ни. Ако сме истински родолюбци, ще го направим и няма само да обвинявам, а ще предприемем действия. Същото се отнася и за нашите управници. Те са хората с гласувано доверие и трябва да го оправдаят, за да вървим в правилната посока – напред и нагоре. Иначе отбелязването на такива национални празници е излишно.