Вчера гледах един студентски документален филм, в който се разказваше за едно момче, болно от някакъв вид дегенеративно заболяване, засягащо състоянието на мускулите. Звучи тежко и тъжно, но това, което ме впечатли във филма, беше от една режисьорският поглед на темата, от друга самото момче, което притежаваше невероятна сила на духа и хиляди мечти, които по един или друг начин сбъдна.
И ако още не сте се отказали да четете, ще започна да разказвам от самото начало. Става въпрос за 30-годишния Николай, който е почти напълно обездвижен. Семейството му, благодарение на дарители, са успели да му осигурят медицинско легло, апарат, благодарение на който той да диша, защото не може самостоятелно и специална количка, с която той да излиза навън. Във филма, майка му споменаваше, че той самостоятелно може да си движи само пръста, благодарение на което движи мишката, пише в социалните медии и прочие.
Така благодарение на чудото на социалните медии, Николай започва да сбъдва една след друга своите мечти. Като голям почитател на футболния клуб ЦСКА момчето получава своята количка и достъп до стадиона, където се радва с всички футболисти и привърженици. Следва среща с Кубрат Пулев, празничен концерт в Калофер (родният му град) и полет с хеликоптер.
Позитивен, вдъхновяващ и истински. Това беше филм за силата на един човешки дух, прикован в “дефектно” тяло. И включително и роднините му бяха изключително позитивни, независимо, че най-вероятно животът им никак не е лек.