Обичам преходите в планините и особено през месеците, в които времето позволява, все по-често съм с природата, за предпочитане с преспиване. За тия, които не знаят и си мислят, че планинарството е евтин начин да си прекараш уикендите, това съвсем не е така. Много често цените на преспиването в хижите, както и заплащането на всяка допълнителна услуга – като възможност да се изкъпеш, чаша топла вода, за да си направиш разтворимо кафе, и други наглед обикновени неща, които минават за екстри, особено в труднодостъпните планински хижи – правят този вид туризъм далеч по-скъп от пребиваването в някой средно луксозен планински или морски хотел. Като прибавим към това и подобаващата екипировка, на която всеки уважаващ сигурността си планинар държи, удоволствието съвсем не е от евтините. Любовта към планината обаче не е въпрос на сметки, а начин на живот, философия, възможност да се отърсиш от ежедневното напрежение и суетня, затова едва ли някой си прави сметка колко точно му струва тази тръпка. Въпросът ми е обаче за друго – като така и така си плаща човек, редно е да получава качество. Повечето от тези места предлагат истински мизерни условия, най-често следствие на пълната незаинтересованост и немарливост на хората, които ги стопанисват. Голяма част от тях, с много малко изключения, гледат на поверените им хижи като възможност за докарване на допълнителни доходи и влагат усилията си не толкова в облагородяването на тези места, което не винаги е въпрос само на средства, колкото в развиването на паралелни дейности, от които парите са безотчетни и отиват право в джоба им.
Да, със сигурност заточението на едно откъснато от цивилизацията място не е за всички – в този смисъл вероятно намирането на читав персонал не е лесна работа. Също така обаче съм сигурен, че има много хора, които истински обичат планината, не гледат на нея просто като на бизнес и си струва хората, които отговарят за това, да ги намерят. Защото няма нищо по-печално от това все по-увеличаващият се в последните години интерес на младите хора към планините ни да бъде унищожен в зародиш от немарливостта и сребролюбието на хора, попаднали не на мястото си.