Пазарът за биохакинг и проследяване на съня расте с темпове, които дори най-сухият счетоводител би сметнал за впечатляващи. Всяка минута в леглото вече се измерва, анализира и превръща в поредния абонамент. Това не е просто бизнес, а нов вид индустрия на тревожността.
Онзи ден гледах един мъж в заведение. Не търсеше поща, новини или социални мрежи. Втренчен беше в графика на дълбокия си сън. Лицето му премина през всички фази на отчаянието. Не беше просто недоспал – беше провален, според собствения си софтуер. Това е абсурдът на оптимизацията: превръщаш почивката в работа.
Напоследък съм в добро настроение, защото изтрих последните приложения за следене на жизнени показатели. Освободих няколко гигабайта памет и си върнах част от спокойствието. Има нещо облекчаващо в това да не знаеш точно колко пъти си се обръщал през нощта или колко е бил пулсът ти в три сутринта.
Този бизнес е гениален. Продават ти не решение, а съмнение. Кара те да се усъмниш в собственото си усещане за умора и после ти предлагат софтуер за пет евро на месец, за да „докажат“ съмненията ти. Това е затворен кръг: приложението генерира стрес с излишна статистика, а после ти предлага медитации или звуци – просто още един слой дигитално натоварване. Превърнахме съня си в задача от списъка „неща за оптимизация“.
Всичко това се представя като грижа за здравето, но всъщност е разширяване на наблюдението. Когато всяка клетка от тялото ти е превърната в точка от данни, спираш да живееш и започваш да управляваш софтуер. Проблемът не е липсата на дълбок сън, а това, че измерваме живота си в проценти и графики, вместо в усещането за него.
