Имам чувството, че никога няма да разбера жените! Чудя се, наистина ли сме толкова различни. Наистина ли важи максимата, че мъжете са от Марс, а жените от – Венера? От различни планети ли сме наистина?
Боже опази да имам женски начина на мислене! Или поне като на жената, с която се запознах наскоро…
Ето, какво се случи. Чакам си аз обичайния рейс на обичайната спирка в обичайното време. Не щеш ли до мен застава жена на средна възраст, която толкова силно говори по телефона, че очевидно целта й е всички наоколо да я чуят. Кара се тя (явно с приятеля си) и му обяснява, че си тръгвала, не можела повече да търпи подобно отношение, искала признание за жертвите, което е направила, била му отдала най-хубавите години от живота си и все в тоя дух…
Добре де, питам се аз, всички ли трябва да разберат за това? Само на мен ли ми се струва, че подобни теми е хубаво да се обсъждат на четири очи? Все си мисля, че аз на нейно място не бих искал целия свят да разбере, че имам било семейни, било то любовни проблеми. И се питам, аз ли съм крив, или на света около мен нещо му куца.