Преди две-три години, в един от най-студените зимни месеци – януари, – след като се прибрах от работа, установих, че електричеството в апартамента е спряно. Поогледах се – в съседите свети. Обадих се веднага на дежурния телефон в електроразпределителното дружество – оказа се неплатена сметка. Отговорно твърдя, че съм от редовните и съвестни платци на всякакви задължения – и към държавата, и към доставчици на услуги. И в случая се оказа, че вината не е съвсем моя – от дружеството решили да преместят с петнайсетина дни крайния срок за плащане на сметките, но не намерели за необходимо да уведомят клиентите си за това. Предложиха ми два варианта за справяне с проблема. Първия – срещу глоба от четиридесет лева до час да дойде екип и да ми включи електричеството. Втория – на половината от горната цена да направят същото, но в срок от 72 часа. Безплатна опция нямаше. Ясно е, че когато едно семейство се отоплява само с електроуреди, няма как в разгара на зимата да си позволи да чака три денонощия. Платих си като поп 40 лева и се върнахме към цивилизацията. Мислех си тогава да пусна някаква жалба до Съюза на потребителите, но за работещ човек цената на няколко часа през деня – време, което отнема подобна операция, – е много по-висока от стойността на една напълно несправедлива глоба. И махнах с ръка – както може би е правил всеки един от вас в подобни ситуации. И заради което със сигурност монополите си позволяват подобен рекет.
Е, явно и безумията, или поне някои от тях, все някога свършват. Има добра новина – последните промени в енергийния закон, освен че задължават доставчиците да пуснат електричеството до четири часа след плащането на сметката, им забраняват да вземат каквито и да е глоби или такси за операцията. Доста закъсняло решение, но както е казал народът, по-добре от никога.
А що се отнася до моите 40 лева, както и на много други наказани потребители, очевидно ще влязат в байганьовската графа: Имал си бол – дал си.