Лъжата е един елемент от нашия живот, който напоследък използваме все по-често, че даже за някои хора това се е превърнало в ежедневие и начин на живот. Едва ли има човек на Земята, който да не е лъгал поне веднъж в живота си, макар и неволно или благородно – няма такъв! Но пък има хора, които направо прекаляват с лъжите и злоупотребяват с доверието на хората. Аз имам приятел, който просто е с такъв характер, обича да се шегува и да връзва другите хора и когато налапат въдицата да им се наслаждава на сеира. На мен лично това изобщо не ми допада и много пъти съм си говорил с него и съм давал съвет, но така и не спря с тази негова отрицателна черта. Докато му свикна на лъжите и бъзиците ми беше много трудно и често се ядосвах, сега обаче още като започне да говори и вече знам дали се шегува или говори сериозно. Аз също съм лъгал, но повечето пъти е за добро и за да вдъхна надежда на някой, макар че и това не е много рационален метод. Все пак да даваш напразни надежди на някой за нещо което е невъзможно да се случи си е направо лоша услуга. Иначе според мен, тези които най-често употребяват лъжата, само че в добрия смисъл са родителите. Те постоянно залъгват децата си, които искат всичко да имат и питат за всяко нещо. Това си е нормално, не е нормално да лъжеш за да имаш собствена изгода, докато някой друг страда заради твоята лъжа. Така, че като заключение мисля да кажа, че лъжата е неразделна част от живота ни, но трябва да се стараем, когато лъжем да правим добро с нея, а не злини.