Знаете ли какво всъщност представлява ланшафтната архитектура? Сигурно отговорът на този въпрос масово ще бъде “архитектура за паркове и градини”. И в голяма степен е точно това. Но тази професия има много по-голямо значение за градовете и силно урбанизираните населени места, отколкото предполагаме.
Една от основните задачи на ландшафтния архитект е да се запознае с въздушните течения, които преминават през града, за който ще проектира парк. Това е необходимо, за да може така да изгради проекта си и да избере локацията, на която да позиционира парка, за да може замърсените въздушни маси така да преминават през него и да се пречистват, благодарение на растителността, която също трябва да бъде съобразена с нивото на прахови частици във въздуха.
На практика се получава така, че ландшафтната архитектура е изключително важна за градовете. Въпреки това в България все още разбираме тази дейност като по-скоро разкрасителна за градовете, отколкото като нещо наложително. Продължава да съществува практиката в страната ни да се унищожават паркове и зелени площи, за да може да изникне следващия ултра модерен МОЛ или жилищен комплекс, без да се замисляме за това как унищожаваме белите дробове на градовете си, което неизбежно ще се отрази на здравословното ни състояние в бъдеще.
Горите и парковете ни продължават да се разглеждат като апетитни имоти, които само чакат да бъдат застроени, в интерес на някой “бизнесмен”, който иска да се облагодетелства. И разбира се в това няма нищо лошо. Лошото е когато му се позволява. Ако инвеститорите и бизнесмените гледат само личния си интерес и това да направят добро вложение, което ще им донесе значителни печалби – това е разбираемо. Управниците на градовете и държавата обаче са тези, които трябва да съблюдават за това, дали това няма да наруши екологичния баланс на целия град.
Бизнесмените не са специалисти и не можем да очакваме от тях да знаят, че ако се изсекат няколко десетки дървете, това ще повлияе на качеството на въздуха в целия град. Експертите обаче трябва да са на по-високите нива, а именно на местата, където се дават разрешителните за строеж и изсичане на горите.
И в един момент, в който бъде дадено разрешение да бъдат отсечени дървета, а обществеността се надигне да при падналия им вид и се установи, че всъщност на това място не трябва да се строи… остават калните градини, които продължават да ни напомнят за безкрайната ни човешка глупост, която усилено се старае да ни отдалечи от естествения ни хабитат.