Като се каже мъжка прическа, повечето хора си мислят, че влизаш в първия салон, сядаш на стола, който е свободен, и след десет минути работата е готова. Е, за доста мъже положението е точно такова. Само че аз съм от по-рядката (все още) порода на суетните, особено по отношение на подстрижката, затова от години ходя при една и съща фризьорка, от която съм доста доволен.
Професионалист голям – очевидно, защото има доста клиенти. Но казано на уличен език, малко е 6 без 15 🙂
Докато те подстригва, е в състояние да избълва толкова много глупости и нелепости, че колкото и да държиш на добрия си външен вид, започваш да си мислиш дали все пак няма да е добре да направиш компромис с него в името на психическото си равновесие. 🙂
Ако започна да ви разказвам всичките й небивалици, трябва да организирам нов блог, затова ще се огранича само с последната й изцепка, която ме възмути искрено. И не й спестих възмущението си.
Срещу салона има кафене, което се стопанисва от нечуващи хора и респективно посетителите са основно такива. Постоянно е пълно – предполагам, че е нещо като клуб на общността и идват хора от целия град, затова е толкова оживено.
Не знам за какво беше запалила моторетката фризьорката ми въпросния ден, но както ме подстригваше, изведнъж изригна: Каква държава сме били, помагали само на куци и сакати, давали им помощи, по цял ден пиели кафета. Ясно е кои хора визираше.
Не знам дали сте изпитвали усещането да се срамувате заради друг. На мен все по-често ми се случва. Не се впуснах в подробни агитации за необходимостта от толерантност и грижа за слабите. Просто й казах да пробва един ден да се придвижва из града, да кара кола, да работи, да контактува с клиенти и хора с тапи на ушите и тогава пак да представи вариация по темата.
Ами това беше.