Най-сигурният начин да не се провалиш е да не започваш нищо. Но единственият път към постиженията минава през готовността да приемеш, че провалът е неизбежен. Вчера, докато чаках кафето си в претъпкано заведение в центъра, станах свидетел на класическа сцена. Един мъж, в риза толкова изгладена, че още не беше усетила топлината на реалния труд, размахваше ръце с прекален ентусиазъм. Обясняваше на събеседника си колко „опасна“ и „нестабилна“ е една нова бизнес идея. Гласът му звучеше с онази снизходителност, която само хората, здраво закотвени в зоната си на комфорт, могат да си позволят. Той не просто изразяваше мнение – раздаваше инструкции за оцеляване, сякаш е преминал през фронтовата линия, а не през поредица от безрискови срещи в нает офис.
Това са „експертите по предпазливост“. Те виждат само дупките по пътя, но никога не карат колата. В психологически план това е най-евтиният начин да се чувстваш по-умен и по-сигурен от другите, без да поемаш никакъв риск. Когато някой ти казва „внимавай“, той не се грижи за теб. Той използва твоето потенциално действие, за да валидира собственото си бездействие. Ако те предупреди и се провалиш – печели морално превъзходство. Ако те предупреди и успееш – просто ще каже, че си имал „късмет“. И в двата случая остава непроменен – сигурен, недосегаем и напълно безполезен за реалната промяна.
Забелязах как очите му се свиваха при всяко споменаване на „несигурност“. Той разлагаше всяка възможност до математическа невъзможност, използвайки логика, която изглежда солидна само ако гледаш през изкривена леща. Това е икономическият механизъм на стагнацията. Колко индустрии и иновации са били задушени от подобна „разумна“ предпазливост? Когато фокусът се измести от това как да изградиш нещо, към това как да не счупиш нещо, което и без това не си създал – прогресът спира. Страхът от грешка се превръща в най-голямата цена – цената на пропусналите възможности.
Преди години, когато реших да пренасоча един свой проект в напълно непозната сфера, получих същия набор от „предупреждения“. Хората, които ме познаваха, виждаха само риска от загуба на време и ресурси. Те не виждаха потенциала, защото нямаха инструментите да го оценят. Виждаха единствено отражението на собствените си страхове. Истината е, че опитът не идва от четенето на чужди предупреждения, а от преживяването на собствените ти сблъсъци. В това има нещо изключително поучително – да се спънеш в препятствие, за което някой друг те е предупредил. Тогава поне знаеш, че е реално, а не просто теоретично.
Хората, които те съветват да внимаваш, обикновено са тези, които стоят най-безопасно – на пейката, под сянката, далеч от центъра на събитията. Те наблюдават чуждите грешки, но никога не са били участници в собствените си победи. Затова е по-добре да слушаш само тези, които носят белезите на битките, а не тези, които имат само добри съвети.
3 Comments
Иван Йорданов
Точно такава ситуация гледах преди години – един колега, който никога не си беше изцапал ръцете с реална работа, се опитваше да обясни на шефа как нашият проект е „опасен“. Той говореше с абсолютна увереност, сякаш е правил стартъпи цял живот, а всъщност беше най-сигурният човек в компанията. И до днес не мога да разбера как хората вярват на такива празнодумци.
Мартин Димитров
Сцената с мъжа в претъпканото заведение беше направо като филм – изгладената риза и прекаленият ентусиазъм го издадоха веднага. Авторът е улучил точно в десетката с описанието на „експертите по предпазливост“, които гледат отгоре на тези, които се осмеляват да пробват. Честно казано, това е нещо, което съм виждал и аз на много места, особено в работата – хора, които не са поели никакъв риск, но дават най-много акъл как нещата няма да се получат.
Габриела Попова
Много ми хареса израза експерти по предпазливост, точно така ги наричам и аз. Имах съученичка, която винаги знаеше защо нещо няма да стане, без никога да е пробвала. Като гледам днешните млади, понякога и те са така, все им се струва, че успехът е много лесен и забравят, че грешките учат повече от всеки учебник.
Comments are closed.