По принцип трудно човек може да ме изкара извън релси, но има един тип хора, чиито характер направо ме кара да полудявам. Много трудно се разбирам с дребнави хора. Хора, които търсят и най-малката причина, за да се заядат с теб. Просто не мога да ги разбера, явно им доставя удоволствие да поправят някой, явно им носи някакво удовлетворение или пък се заблуждават, че по този начин изпъкват със знания. Не знам точната причина, но като усетя, че общувам с такъв човек директно го игнорирам. Самия факт, че те поправя означава, че човека или иска да парадира със знанията си или те подценява. Аз почти винаги го приемам по втория начин, не защото не мога да приемам критика, а защото тя не е въобще градивна. Нещо от сорта “не е врат – шия е”. Винаги съм уважавал истинските начетени хора, хора при които наистина можеш да се възхищаваш на ерудираността им. За съжаление обаче най-често се сблъсквам с хора, които само парадират, а всъщност са “въдух под налягане”. Дребнавостта като явление е пряко свързана със заяждането. Тоест не харесвам и заядливите хора, които винаги са прави, никога не си признават грешките, а виждат единствено грешките на другите. Нямам нищо против споровете, в които всеки подкрепя с аргументи – все пак в спора се ражада истината, но аз когато виждам, че греша винаги си признавам и евентуално се извинявам. Много хора, обаче, не го правят.