Едно от нещата, които са държали нашият народ здраво сплотен и които не са позволили да се размием като нация без държава в продължение на 500 години, са именно християнската вяра и църквата. И макар днес църквата да е с привидно много по-отслабени функции и позиции, тя все още е един от стожерите на нашия народ, дори в днешното глобализирано, консуматорско общество.
Затова не бива да я забравяме, и не бива да се отричаме от вярата си. Тя е едно от малкото неща, които ни останаха да ни напомнят за храбрите ни предци със силен дух, които са извършили велики дела, само и само нашата държава и народ да пребъдат. Още повече, че в днешните времена на глобализация, културите все повече се размиват, а хората губят идентичността си. Моето скромно мнение е, че за да бъдеш гражданин на света изобщо не се изисква да загърбиш местните си корени и култура. Напротив, ти си техният представител… Но това е друга дълга тема.
Днес исках да говоря за даренията на църквата – защото май те са единственото, с което успяват да се построят нови храмове, а и за поддържане на сегашните. Това е благородство, на което е способен всеки, без значение с колко разполага – ето, например, ученици са направили скромно дарение под формата на храна за Нова Година за приюта на Отец Иван в Нови Хан. Друг хубав пример е художникът Филип Зидаров, който е направил дарение за църквата в с.Радотина, както и издателят Светослав Кантарджиев, направил дарение за Рилския манастир. Има още много хора, които редовно даряват на църквата – и няма значение дали дарителствата им са в големи размери. Важното е, че демонстрират отговорност към това общо наследство, което са църквите и вярата на нашите предци. А какво ли би било, ако всички сме като тях?