Случвало ли Ви се да попаднете в ситуация, в която не можете да се разберете с човека отсреща, защото не разбирате езика? На мен ми се случва доста често и си признавам, че чувството изобщо не е приятно. Не че не се разбираме с жестове, но дискомфорта е голям. Именно за това хората са казали, че езикът е богатство и без значение какъв е той, може да ни послужи някой ден. Не е нужно да знаем много езици, достатъчно е само да научим английски. Все пак той е най-разпространения в цял свят и почти няма държава, в която да не го говорят. Той служи като свръзка между различните народи и е лесен за усвояване. Може да се каже, че от обща култура го знам и мога да се оправя, когато разговарям с някого, но често ми се случва нещо което обърква цялата работа. Когато някой дойде при мен и ме попита нещо, аз го разбирам прекрасно, но точно в този момент всички знания, които имам се изпаряват и не мога да кажа и думичка от това, което знам. Това си го обяснявам по-скоро от притеснението което изпитвам отколкото от това, че нищо не съм научил. Все пак езика не го практикувам всеки ден, а само когато се наложи, което е много рядко. Сигурен съм, че ако трябва да говоря всеки ден на английски ще се отпусна и ще започна да говоря гладко без притеснения. В едно обаче съм убеден – езикът е незаменимо богатство без значение какъв е той.