Гатанка за възрастни от съвременния български фолклор – с любезното съдействие на народа и политиците. В главната действаща роля – Българската народопсихология.
Не ми било Преход, най ми било Български преход. Защото в нашата мила родина обичаме да си побългаряваме всичко, до което се докоснем. За добро или за лошо, българи сме ние.
Говорейки за развоя на събитията след ноември 1989 година обаче, май повече към лошо клоним. Вървим, вървим, вървим напред към Демокрацията и все не я стигаме; членуваме в най-различни световни и европейки организации и пак не можем да се научим как да използваме свободата си. Превръщаме я в свободия, опорочаваме изконните ценности на тази идеология.
Преди време Христин Петков, бивш кмет на Сливен, бе споделил в национален ефир, че българинът трябва да промени на първо място начина си на мислене.
Колко простичко и колко вярно! Всички ние сме градивни частици на нашата реалност. Политиците ни били такива, депутатите ни били онакива. Ами обикновените граждани какви са? Червеният сфетофар за нищо го нямаме, все гледаме метър да минем, винаги е важно не на нас да ни е добре, а на съседа да му е зле.
Да, Бай Ганьо е на всеки километър, само че днес се движи по евромагистрали, кара скъпи коли и вози евтини жени, носи дрехи с ярки надписи на световни брандове и си татуира на бицепса, че само Господ може да го съди. Рабира се, на английски!
Така че преди да обвиняваме когото и да било от властта за нашето днес, трябва да превъзпитаме първо себе си за едно по-перспективно утре, в което Преходът ще бъде далечен мост, а не главен път…