Когато бях малък ми беше попаднала книга с народни поверия. Част от написаното ми направи толкова силно впечатление, че още го помня с не много добро чувство. Сега ще разберете и защо точно днес се сетих за това.
Старите баби (като казвам “старите”, имам предвид ПРА на Н-та степен, така че смятайте) са мислили всевъзможни неща, за да си обяснят някои явления и закономерности в тогавашния свят. Не малка част от поверията са измъдрили бабите акушерки, израждали децата. И логично -те са се смятали за първите орисници. Дори моята баба не веднъж ми е припомняла всякакви фантасмагории от онова време. Едни от тях засягат дните на седмицата. Казват, и като малък четох в онази книга, с която започнах, че както започне първият ден от седмицата – така ще му върви на човек през цялата седмица, така че понеделникът по подразбиране си се е смятал за коварен още от онуй време. Но пък хората, родени в понеделник се сичтали за предвестници на всичко ново. Така им било писано. Срядата пък казвали е ден за труд. Рожбите появили се на белия свят в тоя ден много пот ще хвърлят през живот си. Четвъртък бил страстен. Затова се носело червено за късмет. Петъка е денят на мързеливците. Тука няма да споменавам според народните приказки какви ще да са бебетата. Съботата е за спокойните хора, а за всеки роден в неделя казват, че го чака безмерно щастие и богатства.
Забелязахте ли, че нищо не споменах за вторник. Тогава съм роден аз. В книгите с народно творчество от предците ни пише, че вторник е лош ден. В него има един зъл час и никой не го знае кой е. Децата, родени във вторник можели да остават често без късмет. Като бях малък и четох това бях много разстроен. Но пък с течение на годините се убедих, че лично за мен вторника си ми е най-хубавият ден. Всичко добро ми се е случило във вторник. Тогава се падна последният ми изпит в университета, пак тогава срещнах жена си, години след това получих повишение в последната си службата, роди ми се дете и т.н.
Така че, за всички вторници, вдигам тая вечер наздраве. А вие хора, родени на тоя ден, ако случайно ви е попаднала книга с народни поверия – не се зачитайте много много и не се депресирайте излишно… 🙂