Вчера един приятел във Фейсбук, който живее в един от най-бедните райони на България – Севорозападния – за пореден път сподели колко тежко е не само неговото положение – той от година-две е без работа, но и на съгражданите му. Безработица, мизерия, глад. Запитах се защо пък млад, интелигентен човек не си стегне багажа и да хване пътя към големия град, където опциите за изкарване на прехраната са повече, ако и животът да е далеч по-неприятен и напрегнат. Така де, за да оцеляваме, трябва да бъдем малко по-адаптивни.
От друга страна пък се замислих, защо пък трябва всички да хващаме посоката към столицата и няма ли човек право да иска да остане да живее и да работи на мястото, където се е родил, в което се чувства спокоен, където са приятелите му. И нормално ли е да има толкова драстични разлики в икономическото развитие на районите в страната ни.
Истината е, че по цял свят е така, почти всички държави имат по-силно и по-слабо развити територии. Примерно Южна Италия традиционно се определя като богата, а Северна – като бедна, така е и в Турция, и в Гърция, и в редица други страни. Но там понятието бедност на регион не значи тотална липса на бизнес и икономика, а просто по-слабо развита. Докато у нас става въпрос за напълно липсващи възможности за препитание.
Е, след години парадиране на политиците как ще вземат мерки за развитието на балансирана регионална политика, едно доста разумно предложение вече е в оборот – слаборазвитите български райони да бъдат освободени от данъци. Или иначе казано – предприемач, който стартира или изнесе производството си там, няма да бъде облаган. Сериозен стимул и струва ми се, далеч по-ефективен от всякакво безцелно наливане на европейски милиони, които в крайна сметка потъват в джобовете на хора, които могат да пишат програми, а не да правят реален бизнес.