Отвори ни се възможност да продадем едни наследствени полски ниви. Като казвам отвори ни се възможност, не казвам, че продажбата на недвижимо имущество е хубава работа. Пък земя, казват старите хора, се подава само в краен случай, в извънредна нужда. Не, не е такова положението. Само че в нашия случай въпросните земи си бяха направо бреме. Останаха в средата на един почти изцяло закупен парцел, на който собственикът отглежда жито. Давахме му ги дълги години под аренда, срещу което получавахме определено количество от реколтата. Какво прави обаче градски човек няколкостотин килограма зърнени култури? Мъчи се да ги продаде. Но понеже не е там на място и става през посредници, обикновено го прави почти на безценица. И какво остава – само едни ежегодни главоболия, без адекватен финансов или някакъв друг резултат. Затова ви казвам, че тази земя ни беше тежест и когато собственикът на околните парцели ни предложи да закупи и нашите ниви (защото щял да кандидатства за средства по някаква европейска програма, пък и да си окрупни терена), при това на нормална цена, не се поколебахме. Оттук обаче започнаха неволите.
Оказахме се много наследници с общ документ. Навремето, когато се е разпадало старото ТКЗС и когато са връщали собствеността върху земите, е имало някаква такава практика (не знам дали навсякъде) ниви на близки роднини да се оформят в един нотариален акт. Да, но ако преди 20 години са били три сестри, днес наследниците им (както беше в нашия случай) са поне шест. И ако искат да продават, трябва да правят всичко заедно – което е почти мисия невъзможна. Е, направихме я възможна, но падна голямо тичане и изхабихме много нерви. С тези няколко реда не искам просто да ви се оплача, а да бъда полезен. С няколко думи: ако сте в подобна ситуация и имате общи документи за ниви, оправете нещата още преди да сте стигнали до момента на някаква сделка. Повярвайте ми, с това тичане сега ще си спестите много нерви в бъдеще, а и свобода да оперирате със собствеността си както и когато решите.